— Ето те и теб, Джино — каза Клемънтайн. — Ще ми е приятно да те запозная с някои мои приятели.
Джино забеляза изненадания поглед на Лучано и вътрешно се стегна.
— Хей, Чарли — поздрави той и потупа по-високия от него мъж по ръката, сякаш бяха стари приятели. — Как я караш?
Скот подаде на Уайтджак един запечатан плик, обърна се и понечи да излезе от стаята.
— Хей, старче! — бързо изстреля Уайтджак. — Не бързай толкоз, де. Нали трябва да ги преброя.
Скот изпита истинска досада и въздъхна презрително.
— Мога да ви уверя… сър… парите са непокътнати.
Уайтджак присви очи.
— Тогава няма причина да се засягаш, че ще ги преброя.
— Разбира се… сър — остана неподвижен до вратата, докато Уайтджак разкъса плика и започна да брои съвсем новичките стодоларови банкноти.
Кери се приближи до иконома някак накриво — с едното рамо напред — и започна обичайния си танц. Тръскаше и въртеше задника си. Люсил отиде при нея, хвана я за ръката и тихичко започна да я уговаря:
— Още е рано, миличка.
Едрата русокоса жена пред огледалото изсумтя отегчено.
Скот обърна очи към тавана и наум се зарече да нареди на прислужницата след партито да прочисти тази стая. От тия четиримата просто вонеше на позор!
Естер Бекър се примъкна до Бърнард Даймс и жената, която му правеше компания.
— Бог знае каква изненада ни е приготвила Клемънтайн този път! — възкликна тя, пъхна ръката си под мишницата му и го поведе към залата за танци в задната част на къщата. — Каза само, че щяло да бъде — тук тя сниши гласа си до шепот — вулгарно. Изгарям от нетърпение. Не мога да си представя какво ще е, а ти?
Бърнард Даймс поклати отрицателно глава. Искаше му се да си е у дома, в леглото. Усещаше, че започва да го втриса и изобщо не му беше до някакво си парти. Особено пък такова на Клемънтайн Дюк. Не че не бяха преживявания. Бяха точно такива. Но за да участваш в тях, трябваше да си във форма, а сега Бърнард Даймс се чувстваше ужасно. Беше висок мъж, в средата на трийсетте, с оредяваща коса, но иначе с фини черти и тънки мустачки. Името му като театрален продуцент беше известно и се ползваше с авторитет, а Естер Бекър и нейният съпруг бяха щедри спонсори на постановките му. Това беше причината да не отблъсне ръката на Естер, макар че страхотно му се искаше да го направи. Вместо това се усмихваше, кимаше и се преструваше, че чудесно се забавлява. Бърнард Даймс беше богат, много богат, но отрано беше научил максимата никога да не инвестира в собственото си производство.
— Искам да разговарям с теб след представлението — прошепна Клемънтайн в ухото на Джино. — Така че бъди наблизо. Нали?
Той нямаше никакво намерение да ходи някъде.
Тя стисна съзаклятнически ръката му и със задоволство се огледа. Залата за танци беше пълна с гости. Всичко бе така вълнуващо!
Джино беше в прекрасно настроение. Да се изправи като равен пред Лучано! И това се беше случило преди малко. И Лучано така сърдечно да го поздрави! Идваше му в повече. Наистина в повече, по дяволите!
И да се запознае с мадамата на Лучано — една върлинеста червенокоса шоугърла. Ще му събере очите на Алдо, когато му разкаже. Никога няма да повярва!
Да не говорим пък за работата със сенатор Дюк. Той му предложи да вземе техните пари и да ги инвестира. Да ги изпере и всичко да си бъде законно. Разбира се, всичко това трябваше да се следи отблизо. Но Джино смяташе, че не е вчерашен, за да го измамят. Освен това по всичко личеше, че старият пръч изобщо няма нужда от парите на Джино, направо се набиваше в очи, че е гърбав от мангизи.
Пръснатите масички в салона за танци постепенно се заеха от гостите.
— Извини ме — прошепна Клемънтайн. — Веднага се връщам.
Уайтджак застана зад завесата и чу надигащия се нетърпелив шум откъм залата. Ухили се и бодна с пръст Доли в дебелия задник.
— Чуваш ли?
Тя приглади сатенената си рокля, опъната по пищната й фигура.
— Чувам, черни човече. Но те предупреждавам — само един номер и край. Само събличане, нищо повече. Така си уговорил, нали?
Очите му се изцъклиха от яд.
— С кого да уговоря, жено. С тоя бял червей? — посочи Скот, който стоеше на безопасно разстояние от тях. — Нали ни платиха! Правим това, което ние решим.
— Запомни! — тя предупредително посочи към поставения в ъгъла грамофон. — Само една мелодия! — обърна се бързо към Кери и Люсил и остана като тресната по главата — Кери беше отпусната като дрипа. — Виж я, само я виж! — изсъска вбесена тя. — Ама тя вече е заспала!