— Не се безпокой, жено! Приготвил съм й малко кокаин. Ще й дам да си смръкне, преди да излезе. Всичко ще е наред.
Доли се намръщи, после мушна силно Люсил в ребрата.
— Не я изпускай от очи — тросна й се тя. — И помни: само един номер и се махаме.
— Добре, Доли — любезно се съгласи Люсил, едната жена я плашеше. После тихичко каза на Кери: — Ти само ме следвай, когато започна. Всичко ще мине бързо-бързо.
Кери кимна безучастно. Очите й бяха изцъклени. Нямаше представа нито къде се намира, нито дори коя е. Усещаше, че очите й сами се затварят и всеки миг очакваше да полети… там, където никой нямаше да я безпокои.
Клемънтайн надникна зад завесата, с която бяха отделили единия ъгъл на балната зала, и се озова очи в очи с Уайтджак.
Той побърза да й се усмихне, беше убеден, че я е очаровал.
Тя се стъписа. Никой не й бе казал за близо двуметровия негър със зъби като лопати и лъскава като билярдна топка глава.
Не беше в състояние да проговори. Кимна и погледът й веднага се насочи към трите жени, които наистина бяха най-странното трио, което бе виждала в живота си.
— Можете да започвате, ако сте готови — успя да каже тя.
— Мадам, ние винаги сме готови — рече Уайтджак и се усмихна до уши.
Клемънтайн кимна и се върна в салона. Бяха изключителни! Много по-добри, отколкото беше очаквала.
— Видя ли я, жено? Мале, мале, колко злато и диаманти, а?
Доли тръсна къдрите си и изобщо не обърна внимание на възторга му.
— Хайде да почваме и да се махаме, преди да си започнал да й целуваш задника!
Той само я изгледа, после извади пликче с бял прах от джоба си и една стодоларова банкнота. Нави я сръчно на тръбичка, изсипа вътре белия прах и махна с ръка към Кери.
— Хайде, ела при татенцето, моето момиче. Елла и си подслади нослето…
Кери се втренчи с невиждащ поглед в него. Доли я побутна.
Уайтджак поднесе свитата на тръбичка банкнота под носа й и тя автоматично смръкна, като дълбоко пое дъх.
— Тръгвай сега, момиченце — напевно проточи той. — С тоя готин прашец ще полетиш в истинска, страхотна зимна шейна…
После бързо се обърна и завъртя ръчката на грамофона. Щом зазвучаха първите тактове на мелодията, той побутна Кери извън завесата.
Тя залитна върху високите си токчета, изглеждаше така, сякаш всеки миг ще падне. Но почти веднага възстанови равновесието си и започна да съблича роклята си, без да направи дори една танцова стъпка.
— Май-й-ната й! — изруга Уайтджак, който я наблюдаваше през пролука в завесата. — Ще свърши, преди да е започнала! — яростно изтласка Люсил напред. — Размърдай си задника, иди при нея и я накарай да танцува!
Дребосъчето изхвърча като снаряд иззад завесата и едва не падна. Посрещнаха я приветствени викове и смях, предимно женски. Веднага разбра защо Доли роптаеше срещу участието им в това парти. Смесената публика беше различна. Тези загърнати в кожи и обсипани с бижута жени бяха враждебни, подли и злобни.
Кери беше успяла да смъкне роклята си и сега извиваше назад ръцете си, за да развърже връзките на сутиена. Тогава Люсил изсъска:
— Танцувай, за Бога, танцувай!
Думите й достигнаха до замъгленото съзнание на Кери и тя започна да полюшва тялото си — вяло и апатично. Люсил задвижи миниатюрното си телце и веднага хвана ритъма на дрезгавата мелодия. Двете бяха възможно най-нелепата двойка танцьорки.
Публиката избухна в смях. Не по-малко нелеп от гледката, която представляваха Кери и Люсил. Не можеха да повярват на очите си. Клемънтайн усети, че я облива гореща вълна, която зачерви страните й. Това не беше никакво представление. Беше нещо ужасно. И това чернокожо момиче? Какво му ставаше? Всеки миг щеше да рухне на пода. А дребосъчето, колкото и да се стараеше, не можеше да спаси положението.
— Наистина, Клеми — прошепна Естер, — какво, по дяволите, е това?
Клемънтайн се усмихна насила.
— Ще се оправи.
— Надявам се. Толкова е патетично!
Клемънтайн едва сдържаше яростта си. Петстотин долара за това? Бяха я измамили. Само да й падне Осуалд в ръчичките! Да не беше полудял. Да й казва какво прекрасно изпълнение е видял!
Пред публиката се появи и Доли. Едрата платинено руса Доли, която знаеше това-онова за начина, по който да оправи положението. И донякъде спаси положението. Поне се движеше.
— Отвратително — прошепна Бърнард Даймс на своята компаньонка. — Клемънтайн трябва да си е изгубила ума. Това е зрелище само за пиянска вечеринка — в същия миг смръщи вежди. Имаше нещо обезпокояващо познато в чернокожото момиче, което всъщност беше истинска гротеска. Беше убеден, че я е виждал преди…