В отговор отново тишина.
— Защо мълчиш като пукал, бе!
Тишина.
— Ти си кучи син, истински задник, чуваш ли? — тя се изправи на крака и се протегна. Трябваше поне малко да се раздвижи, за да не се вкочани съвсем. Исусе Боже! Така ли живееха в единичните килии в затвора. Нищо чудно, че вдигаха такива бунтове в пандиза.
Допря с ръце пръстите на краката си и отново седна. Чувстваше се без капка сили. Беше свалила и нахвърляла на куп всичките си дрехи, за да има на какво да седне. Ха! Каква ли картинка щяха да представляват на сутринта, когато ги измъкват оттук. Щуро забавление за пожарникарите или полицаите… или който дойдеше да ги освободи.
Намерена гола жена в асансьор с чернокож мъж
или това звучеше по-добре:
Лъки Сантейнджело, дъщерята на прочутия Джино Сантейнджело, открита гола с чернокож мъж в асансьор.
Джино. Майната му. Защо й трябваше сега да мисли за него?
Защото той се връщаше, ето защо. И какво мога да направя, по дяволите, когато съм затворена в някакъв шибан асансьор?
Момчето се втурна в кухнята. Крещеше, от устата му бълваха непрекъснато мръсни псувни.
— Ще те пипна, духач такъв! Ще ти отрежа топките и ще ги дам да играят тенис с тях!
Дарио стискаше с побелели пръсти смъртоносния кухненски нож. Острието му сочеше напред в тъмнината, докато той се беше свил на топка в своето убежище зад вратата.
— Хайде, гадно педерастче, покажи се. Знам, че си тук. Знааам! — после се заля в лудешки кикот. — Ще те нарежа като телешки бут, после ще ти опека задника и ще го изям!
Кери стоеше в очакване до магазина за месо на Сто двайсет и пета улица повече от час. Никой не й обръщаше внимание. Дрехите й бяха раздърпани, цялата беше изцапана и наистина изглеждаше ужасно.
Постепенно осъзна, че никой няма намерение да се приближи до нея. Беше сама. И щеше да остане сама. Спирането на тока навярно бе объркало плановете и на изнудвача.
Нагоре по улицата вече припламваше зарево от пожари. Горяха къщи и магазини. Чу и приближаващите се сирени на пожарните коли. Тълпата се юрна към най-близкия пожар и когато пожарникарите се опитаха да гасят пламъците, към тях полетяха бутилки и консервни кутии.
Кери усети, че стомахът я присвива. Всеки момент щеше да повърне. Видя младо момиче, което група гамени изтласкваха в една странична уличка. Видя възрастен мъж, сигурно с рана на главата, защото по лицето му се стичаше кръв. Той едва креташе под тежестта на огромен стереограмофон. Видя как двама мъже му го изтръгват от ръцете и го бият, докато нещастникът падна на земята.
Тя се втурна да бяга.
Щом се отърва от момичето, Джино вдигна слушалката на телефона.
— С кой номер желаете да ви свържа, господине? — попита телефонистката.
Той започна да изброява номерата на Коста в Ню Йорк, но внезапно реши, че няма смисъл да му се обажда. Реши, че е по-добре да не се обажда на никого. Защо да бие камбаната, че си е пристигнал, да вдига властите по тревога и да им покаже къде се намира. Повече от сигурно беше, че телефоните на Коста се подслушваха.
— Оставете — каза той на телефонистката.
Стана, свали ципа на панталона си и ги събу за втори път тази вечер. Не можа да сдържи усмивката си.
Щеше ли някой да повярва, че Джино Овена е отказал на едно голо готино маце? Старият му прякор. От години не го бяха наричали така.
Облече пижамата си, сложи пистолета под възглавницата и включи телевизора.
Течеше шоуто на Карсън.
Отпусна се удобно в леглото и се приготви да гледа.
Беше му толкова добре, че отново е в Америка.
— Хей — поде този път по-кротко Лъки, — не мислиш ли, че ще се задушим в тая кутия? Аз май започвам да усещам, че не ми стига въздух.
— Въздух има достатъчно, само е много горещ.
— Аха! Ама ти проговори… Благодаря на Бога за това чудо!
Стивън въздъхна и раздвижи скованите си крайници, без да става от пода на асансьора. Да, Лъки, задникът ме боли, гърбът ми се схвана, краката ми изтръпнаха, искам да се изпикая и съм толкова жаден, че съм готов човек да убия за глътка вода. Но гласно каза:
— Защо си мислиш, че говоренето помага? Очевидно с теб нямаме за какво да си говорим. Нямаме нищо общо. И без това се чувствам толкова неудобно, че не ми е до празни разговори.
— О, много, много ти благодаря! Както знаеш, за спор са нужни двама.
— Е, точно заради това аз си мълча.
— Не ме ли харесваш? — попита тя.
— Лейди, аз дори не те познавам… Дори мисля, че не искам да те познавам.
— Защо?