— А защо не? Но тази констатация е по-добре да кажеш на мъжа ми. Мисля, че ще е готов да поспори с теб.
— Защо ми го казваш?
— А ти защо мислиш, че ти го казвам — зелените й очи се присвиха като на котка. Тя вдигна ръка да погали гърдите му.
Той нямаше нужда от друга покана. В края на краищата под лъскавите си бижута Клемънтайн Дюк беше жена като всяка друга. Той сериозно откликна на поканата и се зае с нея. Направо в стаята, под светлината на градинските свещи.
Тя въздишаше. Стенеше. Мъркаше. Произнасяше името му отново и отново, когато достигна оргазъм. След това се усмихна и каза:
— Знаех, че ще бъдеш чудесен. Беше малко груб и прибързан, но още си млад…
Той се засегна. Досега никоя не се беше оплаквала от него.
— Хей, какво искаш да кажеш с това „груб“?
— Ще ти покажа.
И наистина му показа. Поведе го стъпка по стъпка през това, което бяха направили. Само че сега тя командваше парада. И го водеше да прави нещата много бавно, много, много нежно.
— Вместо да смучеш зърната ми, гали ги с езика си — учеше го тя. — Виж колко ти е добре, когато аз го правя — тя казваше истината. — Когато си в мен, не тласкай като бесен. Забави темпото, изучавай ме. Не помпаш автомобилна гума, отдаваш се на твоята сладка страст…
— Моята какво?
— Твоята страст. Желанията на тялото ти…
— Хей, я говори на английски.
Тя мило му се усмихна.
— Добре. Стори ми се, че си толкова отдаден и съсредоточен върху мисълта да задоволиш жената с теб, че забравяш за собственото си удоволствие.
— Защо, и на мене ми е гот — възрази той.
Тя нежно сложи пръста си върху устните му.
— Разбира се. Един оргазъм. Едно изригване. И толкова. А аз искам твоето удоволствие да продължи заедно с моята върховна възбуда.
Той боцна с пръст гладкия й бял задник.
— Ей, не разбирам нито дума от това, което ми казваш.
— Ще разбереш, само ти трябва малко време.
И той наистина разбра. Още на следващия път.
Месеци по-късно двамата си доставяха такава върховна наслада, че той едва изчакваше седмичните им срещи. Вече знаеше какво е искала да му каже първия път. Дори научи какво означават някои от думите. Пикантен… Хедонистичен… Плътски… Това, което правеха, означаваше всички тези думи. Джино си мислеше, че е добър, но едва сега разбра, че преди само се е заигравал със секса.
Веднъж се озова лице в лице със сенатор Дюк, след като беше правил любов с неговата жена. Самодоволството му го подтикна да се нахвърли върху недостатъците на съпруга.
— Не бъди толкова глупав — вразуми го мило тя. — На него не му пука. Той има свои собствени интереси. Нали ти казах. Освен това той те харесва. Казва, че си умен. И докато сме дискретни…
След това тя бе настояла той да задържи Синди като своя приятелка, с която постоянно живее. А когато се видя с момичето, му заяви:
— Никога няма да те ревнувам заради нея. Задръж я. Поне ще знам, че всяка сутрин си имаш закуска.
Той получаваше повече от закуска. Синди бе станала незаменима. Готвеше, чистеше, поддържаше дрехите му изрядни, шофираше колата, когато се налагаше. И най-важното — водеше на отчет сметките от многобройните му бизнес операции. Наред с тези екстри продължаваше да бъде страхотно красиво маце.
През тези шест бурни години Джино Сантейнджело достигна върха. Естествено с малко помощ от старите си приятели.
Чарли Лучано, който бе получил прякора Лъки Лучано, защото успя да се върне невредим от едно еднопосочно пътуване.
Енцо Бонати беше напуснал Чикаго и се бе установил в Ню Йорк след славното клане в Деня на Свети Валентин на четиринайсети февруари хиляда деветстотин двайсет и девета година. Тогава седем гангстери бяха изправени до стената на един гараж на Кларк Стрийт в северната част на Чикаго и бяха разстреляни с картечница от конкурентна банда. Някои казваха, че това било работа на Енцо и че той се измъкнал, преди да го настигне възмездието… Но това бяха слухове, които никога не бяха доказани черно на бяло.
Алдо Динунцио. Верен, добросъвестен и упорит съратник, роден крадец, който следваше гласа на кръвта и беше извършил безброй такива деяния. Сега, отдавна женен за Барбара Рикади, която му беше стъпила на врата и го въртеше на малкия си пръст. Баща на две деца. Очакваха да се роди третото.
И сенатор Осуалд Дюк. Най-важният от всички приятели.
Ако не беше той, какъв ли щеше да стане Джино Сантейнджело? Може би щеше да си остане незначително гангстерче, което си изкарва прехраната с доставка на нелегален алкохол? Да се занимава с третокласен бизнес? И да пръска парите си по костюми, коли, партита и жени…