— Лошото е, че не може да ни каже какво се е случило.
— Надявам се, че все нещо ще разберем от него.
Паркираха фургона по средата на главната улица, точно под хеликоптера и му дадоха знак да се спусне със стълбата. Бъртън държеше детето, Стоун — спътника. — „Странни трофеи от още по-странен град“ — помисли си Стоун. Бебето се беше поуспокоило: изморено от плач, то заспа. От време на време се стряскаше, проплакваше насън и пак заспиваше.
Хеликоптерът се спусна, като вдигаше облаци от прах. Бъртън покри личицето на детето с пелените, за да го запази. Стълбата допря земята и той с мъка се заизкачва нагоре.
Стоун чакаше долу с капсулата в ръка всред прахта и оглушителното бръмчене на мотора.
Изведнъж усети, че не е сам на улицата. Обърна се и видя зад себе си един старец с рядка сива коса и набръчкано уморено лице. Беше бос, с дълга нощница, цялата оцапана с кал и пожълтяла от прах. Гърдите му се повдигаха с усилие.
— Кой сте вие? — попита Стоун, но той знаеше — човекът от снимките. Това беше човекът, сниман от самолета.
— Вие… — промълви човекът.
— Кой сте вие?
— Вие… вие го направихте…
— Как се казвате?
— Не ме докосвайте… аз не съм като другите…
Той трепереше от страх, като гледаше Стоун, облечен в пластмасовия костюм. Стоун помисли: „Кой знае колко странни му изглеждаме. Като марсианци.“
— Не ми причинявайте зло.
— Не се страхувайте, няма нищо да ви направим. Как се казвате?
— Джексън. Питър Джексън, сър. Моля ви не ме пипайте. — Той посочи телата на улицата. — Аз не съм като тях.
— Няма да ви докоснем — повтори Стоун.
— Вие ли направихте това?
— Не, не сме.
— Те всички са мъртви.
— Ние нямаме нищо общо с това.
— Лъжете — изкрещя той и очите му се разшириха. — Лъжете, вие не сте човешки същества. Само се преструвате на такива. Знаете, че аз съм болен човек. Можете да излъжете мен, болния човек, кръвта ми изтича, зная, аз имам…
Той се олюля, сгъна се на две, хвана се за стомаха и се сгърчи от болка.
— Какво ви е?
Човекът се строполи на земята. Дишаше тежко, целият побледня. Лицето му се покри с пот.
— Стомахът ми — задави се той, — стомахът ми. — Повърна. От устата му излезе тежка червена кървава маса.
— Мистър Джексън…
Човекът обаче не се помръдна. Очите му се затвориха, той лежеше по гръб. За момент Стоун помисли, че е мъртъв, но видя как гърдите му бавно се повдигаха, много бавно, но все пак се повдигаха.
Бъртън слезе по стълбата.
— Кой е този?
— Същият човек от снимките. Помогнете ми да го вдигнем.
— Жив ли е?
— Все още.
— По дяволите — промълви Бъртън.
Използваха лебедката, за да повдигнат безчувственото тяло на Питър Джексън. После отново я спуснаха, за да вдигнат капсулата. Накрая Бъртън и Стоун бавно се качиха по стълбата в хеликоптера.
Те не си махнаха костюмите, а само прикрепиха нова бутилка кислород за още два часа. Трябваше да им стигне до връщането в базата.
Пилотът установи връзка с Вандънбърг, за да може Стоун да говори с майор Манчек.
— Какво намерихте? — попита Манчек.
— Градът е мъртъв. Имаме доказателства за необикновен фактор.
— Внимавайте — предупреди Манчек. — Разговорът става по отворен канал.
— Да, знам. Ще дадете ли заповед 7-12?
— Ще се опитам. Сега ли искате да почвате?
— Да, сега.
— Пидмонт?
— Да.
— Взехте ли капсулата?
— Да.
— Добре тогава — съгласи се Манчек. — Ще дам заповед.
VIII. ЗАПОВЕД 7–12
Последното средство от програмата „Уайлдфайър“, което трябваше да влезе в действие в случай на извънредни биологични обстоятелства, беше заповед 7–12. Според нея на мястото на контакта с извънземните организми трябваше веднага да се извърши термоядрен взрив с ограничен радиус на действие. Кодът на заповедта беше „Огън“, тъй като фактически задачата на бомбата беше да изгори всичко, за да не може инфекцията да се разпространява.
Операция „Огън“ беше съгласувана едва след дълги дебати между различни ведомства — канцеларията на президента, Държавния департамент, Министерството на отбраната, Комисията по ядрена енергия. Комисията и без това беше недоволна, че предоставиха ядреното устройство на лабораторията „Уайлдфайър“. Сега не желаеше да приеме тази операция. Държавният департамент и Министерството на отбраната смятаха, че всеки надземен ядрен взрив ще причини сериозни международни усложнения.