Накрая президентът се съгласи, само настоя той да има последната дума за взрива. Това не хареса на Стоун, но беше принуден да приеме. Върху президента също бе оказан силен натиск и чак след дълги разисквания се стигна до този компромис. Не можеше да се пренебрегне и докладът на Хъдзъновия институт.
На него беше възложено да изучи възможните последствия от операцията „Огън“. Според доклада на института съществуваха четири принципни случая, в които президентът можеше да бъде изправен пред необходимостта да даде заповед за началото на операцията „Огън“. По степен на сериозност те бяха, както следва:
1. Спътник или пилотиран космически кораб, приземил се в ненаселена територия на Съединените щати. Унищожението ще предизвика слабо местно недоволство и малки човешки загуби. Руснаците могат да бъдат неофициално осведомени за причините за нарушаването на договора от 1963 година за забрана на надземните ядрени опити.
2. Спътник или пилотиран космически кораб, приземил се в голям град (например Чикаго). Ще бъдат унищожени огромна площ и голяма част от населението. Огромни последствия за страната, сериозни международни усложнения.
3. Спътник или пилотиран космически кораб, приземил се в главен град на необвързана страна (например Делхи). Операцията ще означава американска намеса с използване на ядрено оръжие за предпазване от разпространението на заразата. Сценарият съдържаше седемнадесет варианта на възможните последствия за съветско-американските отношения след разрушаването на Делхи. Дванадесет от тях водеха до термоядрена война.
4. Спътник или пилотиран космически кораба, приземил се в голям град на СССР (например Волгоград). Тази операция ще изисква САЩ да информират СССР за случилото се и да посъветват руснаците сами да взривят града. Тук сценарият предполагаше шест възможни последствия за американо-съветските отношения — и всичките водеха до термоядрена война. Ето защо институтът съветваше, в случай че приземяването станеше в СССР или в някоя от социалистическите страни, САЩ да не информира СССР за случилото се, тъй като бедствието щеше да отнеме живота на два до пет милиона души, а при термоядрени удари и контраудари щяха да загинат повече от двеста и петдесет милиона.
Като резултат от доклада на Хъдзъновия институт, президентът и неговите съветници решиха, че отговорността и контролът над операцията „Огън“ трябва да паднат върху политиците, а не върху учените. Окончателните последици от решението на президента, тогава още, разбира се, не можеха да предскажат.
Вашингтон взе решение един час след позвъняването на Манчек. Причините за това решение никога не станаха ясни, но крайният резултат беше налице:
Президентът реши да се отложи заповед 7–12 за двадесет и четири до четиридесет и осем часа. Вместо това, той нареди да се вдигне по тревога националната гвардия и да се загради районът около Пидмонт в радиус сто и шестдесет километра. И зачака следващите събития.
IX. ФЛЕТРОК
Хирургът Марк Уилям Хол седеше на тясната задна седалка на изтребителя Ф-104, втренчил поглед през гумената кислородна маска в папката на коленете си. Ливит му я беше дал точно преди да излетят — тежък свитък хартия в сива картонена подвързия. Хол трябваше да я прочете по време на полета, но Ф-104 не беше пригоден за четене. Той едва намери място да си свие ръцете, а камо ли да отвори папка и да чете.
Все пак направи отчаян опит.
На обложката с печатни букви беше написано: „Уайлдфайър“, а под него зловещите думи:
ДОКУМЕНТИТЕ ПО ТОВА ДЕЛО СА СТРОГО СЕКРЕТНИ.
Запознаването на неупълномощени лица с тях се смята за криминално престъпление и се наказва със затвор до двадесет години и глоба двадесет хиляди долара.
Когато Ливит му подаде папката, Хол бе прочел тази бележка и подсвирна.
— Май не ти се вярва — забеляза Ливит.
— Искат да ни сплашат, а?
— Въобразявай си! Ако попадне у някой, дето не трябва, той просто изчезва.
— Много мило.
— Прочети и ще видиш защо.
Полетът трая час и четиридесет минути. Час и четиридесет минути пълна неестествена тишина със скорост, превишаваща 1,8 пъти скоростта на звука. Хол прелисти почти цялата папка, но да чете беше невъзможно. По-голямата част от съдържащите се двеста седемдесет и четири страници бяха препратки, служебни забележки, никоя от които той не разбираше. Първата страница беше като останалите: