— Да — отговори Хол.
— Пръстени, часовник, всичко?
Хол погледна ръцете си. Беше забравил часовника.
— Връщай се — заповяда Ливит. — Остави го в шкафчето си.
Хол се върна. После пак тръгнаха по коридора. Решетка се отвори, не се чу никакъв алармен звън.
— Всичко е автоматизирано, а? — забеляза Хол.
— Да. Всеки чужд предмет се засича. Отначало се страхувахме, че решетката регистрира и такива неща като изкуствено око, сърдечни стимулатори, изкуствени зъби — изобщо всичко. Но за щастие, никой от нашия екип не притежава такива неща.
— А пломби?
— Пломбите не. Програмирано е да не реагира на пломби.
— Как е устроено?
— Нещо на базата на съпротивленията, но аз много не разбирам.
Минаха край надпис, който гласеше:
ВЛИЗАТЕ В ПЪРВИЯ ЕТАЖ
МИНЕТЕ В КАБИНАТА ЗА ИМУНИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ
Хол забеляза, че стените са червени и го сподели с Ливит.
— Да — каза Ливит. — Всеки етаж е боядисан в различен цвят. Първият е червен, вторият — жълт, третият — бял, четвъртият — зелен, а петият — син.
— Придържахте ли се към някаква система при избора на цветовете?
— Преди няколко години за флотата бяха събрани данни за психологическия ефект на цвета на заобикаляща среда. Изглежда именно тези данни са използвани.
Приближиха се до кабината. Вратата се плъзна и пред тях се появиха три стъклени кабини.
— Седни, в която искаш — предложи Ливит.
— И тук пълна автоматика.
— Разбира се.
Хол влезе в едната кабина и затвори вратата след себе си. Вътре имаше кушетка и някаква сложна апаратура. Пред кушетката беше поставен телевизионен монитор, на който светеха няколко точки.
— Седнете — раздаде се равен металически глас. — Седнете. Седнете.
Хол седна на кушетката.
— Наблюдавайте екрана пред вас. Разположете се така, че всички точки по него да загаснат.
Хол погледна екрана и видя, че точките сега съответстваха на формата на човешкото тяло.
¤
¤ ¤
¤ ¤
¤ ¤ ¤ ¤
¤ ¤
¤ ¤
¤ ¤
Той започна да се наглася. Една по една точките изчезнаха.
— Много добре — каза гласът. — Сега по-нататък. Кажете името си. Първо фамилното, после собственото.
— Марк Хол — отвърна той.
— Кажете името си: първо фамилното, после собственото.
Изведнъж на екрана се появиха думите:
ОТГОВОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ КОДИРА
— Хол, Марк.
— Благодаря за съдействието — продължи металическият глас. — Сега кажете стиха:
МЕРИ АГЪНЦЕ СИ ИМАШЕ
— Вие се шегувате — каза Хол.
Пауза и отново тихото щракане и писукане на релетата. На екрана се появи пак същият текст:
ОТГОВОРЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ КОДИРА
МОЛЯ, ПОВТОРЕТЕ СТИХА
Хол се почувства кръгъл глупак, но повтори:
Пак пауза. Отново същият глас:
— Благодаря за съдействието.
На екрана се появи следният надпис:
АНАЛИЗАТОРЪТ УДОСТОВЕРЯВА
САМОЛИЧНОСТТА ХОЛ, МАРК.
— Моля за внимание — разнесе се металическият глас. — Ще отговаряте с „да“ или „не“. Въздържайте се от други отговори. Ваксинирани ли сте против дребна шарка през последните дванадесет месеца?
— Да.
— Дифтерит?
— Да.
— Тифус или паратиф? А и В?
— Да.
— Тетанус?
— Да.
— Жълтеница?
— Да, да, да. Против всичко съм ваксиниран.
— Моля отговаряйте само на въпросите. Ненужните думи само губят ценно време на компютъра.
— Добре — подчини се Хол. Когато го включиха в програмата „Уайлдфайър“, имунизираха го против всички възможни болести: даже против чума и холера, за които всеки шест месеца трябваше да го реимунизират. Биха му и гама-глобулин за устойчивост при вирусни инфекции.
— Боледували ли сте някога от туберкулоза или друго мико-бактериално заболяване, имали ли сте положителни реакции при проверка за туберкулоза?
— Не.
— Боледували ли сте от сифилис или някое друго спирохетно заболяване, причинено от грам-положителни бактерии като стрептококи, стафилококи, пневмококи?