— На територията на първия етаж. Отляво са лабораториите. Отдясно няма нищо друго освен здрава скала.
Няколко души минаха по коридора. Всички бяха облечени в розови комбинезони: изглеждаха сериозни и заети.
— Къде са другите от нашата група?
— Ето тук — отговори Ливит и отвори врата с надпис „ЗАЛА ЗА КОНФЕРЕНЦИИ №7“. Влязоха в стая с огромна дъбова маса. Стоун беше вече там. Стоеше изправен и бодър, като че ли току-що бе взел студен душ. До него Бъртън изглеждаше жалък и объркан. В погледа му се четеше умора и страх.
Поздравиха се и седнаха. Стоун бръкна в джоба си и извади два ключа. Единият беше сребърен, а другият — червен. Червеният беше закачен на верижка. Той го подаде на Хол.
— Сложете си го на врата — каза Стоун.
— Какво е това? — попита Хол.
— Страхувам се, че на Марк още не му е ясно за решаващия глас — намеси се Ливит.
— Аз мислех, че той вече е прочел това в самолета.
— Неговият екземпляр беше редактиран.
— Така ли? И вие не знаете нищо за решаващия глас? — обърна се Стоун към Хол.
— Нищо не знам — каза Хол намръщено и погледна ключа.
— И никой не ви е казал, че главната причина, поради която сте в нашата група, е, че сте ерген?
— Но какво общо има това с…
— Това, че всъщност вие сте този решаващ глас. Вие сте ключът към това дело, в буквалния смисъл на думата.
Стоун взе своя ключ и се отправи към ъгъла на стаята. Той натисна един скрит бутон. Дървената ламперия се плъзна и пред тях се откри блестящ метален пулт. Той постави ключа в ключалката и го завъртя. Светна зелена светлина на пулта и Стоун отстъпи назад. Ламперията се затвори.
— Под нивото на последния етаж на тази лаборатория се намира автоматично атомно самоунищожаващо се устройство — започна разказа си Стоун. — То се контролира оттук, от лабораторията. Аз току-що поставих своя ключ и завъртях на бойна готовност. Устройството е готово да избухне. Ключът ми не може да се извади. Докато вашият може да се постави и после пак да се извади. Детонаторът на бомбата се включва с три минути закъснение. Това е именно времето, през което вие можете да мислите и евентуално да го извадите.
Хол все още се мръщеше.
— Но защо именно аз?
— Защото сте ерген и трябваше да имаме в групата поне един ерген.
Стоун отвори една чанта и извади папка. Подаде я на Хол и му каза:
— Прочетете това.
Това беше пак папката на „Уайлдфайър“.
— Страница 255 — уточни Стоун.
Хол разлисти папката.
— Прочетете.
ПРОГРАМА „Уайлдфайър“
Изменения
1. Микропорести филтри за поставяне във вентилационната система, по първоначалния проект — еднослойно полистиролови филтри с максимално действие 97,4%. Сменени през 1966 година, когато Апджон конструира филтри, способни да задържат организми с размер до един микрон. При действие до 90% трислойният филтър осигурява пречистване до 99,9%. Остатъчната възможност за заразяване е равна на 0,1%, но това няма практическо значение. Цената на четири– или петслойните филтри, които намаляват възможността до 0,001%, се смята за несъразмерна с увеличаването на надеждността. Допустимите 1/1,000 се смятат за достатъчни. Монтажът е привършен на 8.12.1966 година.
2. Атомно самоунищожаващо се устройство, реконструкция на забавящото устройство на взрива. Виж дело КАЕ/МО 77–12 0918.
3. Атомно самоунищожаващо се устройство — изменение на графика на техническото обслужване на активната зона. Вж. дело КАЕ/Уорбърг 77-14-0014.
4. Атомно самоунищожаващо се устройство — последни изменения и окончателни решения. Вж. дело КАЕ/МО 77-14-0023.
СПРАВКА ЗА ХИПОТЕЗАТА ЗА РЕШАВАЩИЯ ГЛАС: Първо се разглежда като нулева хипотеза от съвета при „Уайлдфайър“. Сформира се въз основа на проведените от ВВС (Обединено командване ПВО на Северноамериканския континент) тестове за определяне способността на командирите да вземат решения на живот и смърт. Опитите включват взимане на решения при десет случая с предписани алтернативи, разработени от психиатричното отделение на Уолтър Рийд въз основата на многократни анализи на тестовете, извършени от отдела по биостатика към Националния институт по здравеопазване в Бетезда.
Тестът беше зададен на летци от стратегическата авиация, обслужващия персонал, офицери от щаба на ПВО и други лица, длъжни да вземат решения или да предприемат самостоятелни действия. Сценариите са изработени от Хъдзъновия институт. По всеки от сценариите лицата трябва да вземат решение от типа „да“ или „не“. Решенията винаги включват термоядрено или химикобактериологично унищожение на вражески обекти.