Работеха бързо. Спуснаха кинокамерите и заснеха обекта от пет точки, при скорост деветдесет и шест кадри в секунда. Още една камера за забавени снимки фотографира обекта при интервал половин секунда. Ливит спусна още две камери и ги постави под различни ъгли спрямо първоначалната.
В главния контрол и трите екрана показваха от различни ъгли зеленото петно.
— Можем ли да получим още по-голямо увеличение? — попита Стоун.
— Не. Не помните ли, че така решихме — четиристотин и четиридесет да е най-голямото.
Стоун изруга. За да получат по-голямо увеличение, трябваше да отидат в другата стая или да използват електронни микроскопи. Но във всички случаи това щеше да отнеме време.
— Да почнем ли посявката и да се опитаме да изолираме организма? — попита Ливит.
— Да, може.
Ливит върна камерите отново на двадесеткратно увеличение. Сега те видяха, че всъщност местата, които представляваха интерес, бяха четири. Три изолирани зелени петна и вдлъбнатината с песъчинката.
Ливит натисна на командния пулт копчето „Посявка“. От едната страна на стаята се отдели поднос, на който стояха кръгли, покрити с пластмасови плочки чашки на Петри. Във всяка една от тях имаше тънък слой от хранителна среда.
В проекта „Уайлдфайър“ се изплозваха почти всички познати видове хранителни среди. Те представляваха желирана маса, съдържаща различни хранителни вещества, от които бактериите се хранеха и размножаваха. Освен обичайните лабораторни средства, като конски и овчи кръвен агар, шоколадов агар и среда на Сабурад, се използваха и тридесет други диагностични среди, съдържащи различни захари и минерални вещества. Имаше и още четиридисет и три специализирани среди, които включваха и тези за развитие на туберкулозния бацил и на някои редки гъби, както и експериментални среди, обозначени с МЕ997, ME423, ME-A12 и т.н.
В подноса бяха сложени и няколко стерилни тампона. Стоун започна да ги взима един по един с механичните ръце, допираше ги до повърхността на капсулата и после ги слагаше в хранителна среда. Ливит включи компютъра, за да могат след това да установят откъде беше всяка проба. Взеха проби от цялата външна повърхност на капсулата и пристъпиха ксъм вътрешността. Много внимателно, използвайки голямо увеличение, Стоун взе стърготинки от зелените петна и ги сложи в различни хранителни среди. Накрая с фини щипки взе наподобяващата камък материя и я постави внимателно в чист стъклен съд. Всичко това продължи повече от два часа. Ливит въведе в компютъра програмата, която прехвърляше на машината грижата за всяка от стотиците чашки, които те използваха. Някои щяха да бъдат оставени при стайна температура и нормално земно атмосферно налягане. Други щяха да бъдат подложени на горещина и студ; под високо налягане или вакуум; в среда на високо и нискокислородна наситеност; на тъмно и на светло. На човек щяха да са му необходими дни само да разнесе чашките по съответните камери. Компютърът го правеше за секунди.
Когато програмата започна, Стоун постави чашките на конвейерната лента и тя ги понесе към камерите.
Нямаше какво друго да правят, освен да изчакат от двадесет и четири до четиридесет и осем часа, за да видят ще поникне ли нещо.
— Междувременно можем да започнем да изследваме тази песъчинка — предложи Стоун, — ако наистина е песъчинка. Знаете ли да работите с електронен микроскоп?
— Позабравил съм — отговори Ливит. Не беше работил с такъв микроскоп близо година.
— Тогава аз ще приготвя обекта. Нужен ни е и масспектометричен анализ. Всичко се прави автоматично. Преди това обаче трябва да имаме увеличението. Кое е максималното оптическо увеличение в морфологическата лаборатория?
— Хиляда.
— Да започнем с него. Занесете песъчинката там.
Ливит погледна пулта и натисна копчето „Морфололгична лаборатория“. Механичните ръце на Стоун поставиха песъчинката в чашката на конвейера.
Погледнаха часовника на стената. Показваше единадесет часа. Бяха работили без прекъсване цели единадесет часа.
— Всичко е добре, щом свършва добре — заключи Стоун.
Ливит се усмихна и каза:
— Стискам палци!
XVI. СТАЯ ЗА АУТОПСИЯ
Бъртън работеше в стаята за аутопсия. Беше нервен и напрегнат, нямаше сили да забрави спомените си от Пидмонт. Седмици по-късно, когато си спомняше как беше работил и мислил през всичкото това време на петия етаж, той съжаляваше, че не е могъл да се съсредоточи повече.