— Има само два източника на зараза — Пидмонт и тази лаборатория. При нас защитните средства са сигурни, но в Пидмонт…
— Джеръми, аз съм съгласен, че бомбата трябваше да бъде пусната досега.
— Като си съгласен, убеди и него. Притисни го. Накарай го да се подпише колкото може по-скоро, ако вече не е станало късно.
Робъртсън каза, че ще се опита и пак ще се обади. Преди да затвори слушалката, той попита:
— Между другото, ти какво мислиш за „Фантома“?
— За кое?
— За „Фантома“, дето се разби над Юта.
Последва момент на объркване, докато групата разбере, че е изпуснала и тази информация.
— Обичаен тренировъчен курс. Самолетът обаче се отклонил от курса и минал над забранената зона. Тук е загадката.
— Имате ли други сведения?
— Преди катастрофата пилотът споменава, че въздушният шланг се разпада. От вибрацията или нещо такова. Последните му думи са доста странни.
— Като на луд човек ли? — попита Стоун.
— Да — отговори Робъртсън.
— Отиде ли комисия на мястото на произшествието?
— Да, чакаме всеки момент съобщение от тях.
— Веднага ни го пратете — прибави Стоун и се замисли. — Ако сте привели в действие 7–11 вместо 7–12, значи около Пидмонт има поделения.
— Да, от националната гвардия.
— Но това е страшно глупаво.
— Виж, Джеръми, съгласен съм, че…
— Слушай, когато първият от тях умре — прекъсна го Стоун, — бих искал да знам кога и как. И най-важното — къде. Там вятърът духа повече от изток. Ако започнат да умират и западно от Пидмонт…
— Да, ще ти съобщя — отзова се с готовност Робъртсън.
Разговорът свърши и учените се оттеглиха от залата. Хол поостана и започна да се рови из съобщенията в кутията. Повечето от тях бяха неразбираеми за него — някакви безсмислени непознати кодове, и той скоро се отказа от това безнадеждно занимание — изостави го малко преди да стигне до препечатаното от вестника съобщение за странната смърт на офицера от пътната полиция в щата Аризона — Мартин Уилис.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН
ПОЖАРЪТ СЕ РАЗГАРЯ
XXII. АНАЛИЗЪТ
След като стана ясно, че всяка минута е скъпа, резултатите от спектралния и биохимичния анализ, които по-рано не се смятаха за най-важни, придобиха изведнъж първостепенно значение. Учените се надяваха, че най-после ще се разбере в общи линии дали има сходство между организмите от щама „Андромеда“ и земните форми на живот.
Когато компютърът подаде изчисленията, Ливит и Бъртън веднага се заеха с тях. Цифрите бяха наредени в колонка, напечатани върху зелена хартия.
ДАННИ ОТ МАС-СПЕКТРОМЕТРИЧНИЯ АНАЛИЗ
ПРОЦЕНТЕН СЪСТАВ
ОБРАЗЕЦ 1 — ЧЕРЕН ПРЕДМЕТ С НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД
Н Не
21.07 O
Li Be B C N O F
O O O 54.90 0 18.00 O
Na Mg Al Si P S Cl
O O O 00.20 — 01.01 O
K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni
0 0 0 ’ — — — — — —
Cu Zn Ga Ge As Se Br
— — 0 0 0 0 34 0
СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПО-ТЕЖКИ ЕЛЕМЕНТИ Е НУЛЕВО
ОБРАЗЕЦ 2 — ЗЕЛЕН ПРЕДМЕТ С НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД
H He
27.00 O
Li Be B C N O F
O O O 45.00 05.00 21.00 0
СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПО-ТЕЖКИ МЕТАЛИ Е НУЛЕВО
КРАЙ НА ПРОГРАМАТА
СТОП
Резултатите бяха достатъчно ясни. Черната песъчинка съдържаше водород, въглерод и кислород, значително количество сяра, силиций, селен и следи от някои други елементи.
Зеленото петно пък съдържаше водород, въглерод, азот и кислород. Нищо повече. И на двамата им се стори странно, че и песъчинката, и зеленото петно имат толкова сходен химичен състав, но зеленото петно съдържаше азот, а песъчинката — не.
Изводът беше очевиден: черната песъчинка не беше изобщо никаква песъчинка, а някаква материя, близка до земното органично вещество, нещо подобно на пластмаса.
А зеленото петно, вероятно жива материя, беше съставено от елементи, които по пропорции бяха близки до живите организми. На земята тези четири елемента — водород, въглерод, азот и кислород — представляваха деветдесет и девет процента от съдържанието на всички елементи в живите организми.
Резултатите от анализа ги окуражиха. Те говореха за съществуването на сходство между зеленото петно и земния живот. Но надеждите им изчезнаха, щом видяха данните от биохимичния анализ.