По същия начин и електронният микроскоп се справя по-добре „с пътя“ от оптическия. Всички предмети имат ръбове, ъгли. Дължината на вълната на електрона е по-малка от тази на светлинния. Той „взима завоите“ по-добре, следва пътя по-добре, очертава го по-точно. А оптическият е точно като камиона — може да се движи само по широки пътища. Или на езика на микроскопната техника това означава, че могат да се гледат само по-големи предмети, с по-големи ръбове и заоблени извивки, клетки и ядра. А електронният микроскоп може да следва и по-малко пътища и пътечки и да очертае малки структури вътре в клетката — митохондрии, рибозоми, мембрани, ретикули.
Всъщност той има и някои недостатъци, които до известна степен неутрализират възможностите му за по-голямо увеличение. Поради това, че при него се използват електрони, необходимо е средата да бъде вакуум — а това означава, че не могат да се изследват живи организми.
Но най-важният му недостатък е, че трябва да се изследват такива малки люспи, от които трудно може да се получи тримерна представа за наблюдавания предмет.
И за тази особеност Полтън имаше просто сравнение:
— Да кажем, че разрежете един автомобил на две през средата. По този начин можете да се досетите за цялостната конструкция. Но ако отрежете едно малко парченце от автомобила, и то под несполучливо избран ъгъл, доста ще се затрудните. В парченцето може да се падне късче от амортисьора, от колелото или стъклото. Но едва ли по тях ще можете да добиете представа за формата и функцията на цялата конструкция.
Стоун беше наясно с всички тези недостатъци, когато постави зелената люспа вътре и задейства вакуумната помпа. Сега той не трябваше да мисли за тях, защото нямаше друг избор. Все пак това беше най-добрият уред, с който разполагаха.
Загаси светлината и пусна лъча. Завъртя няколко копчета, докато го фокусира. И ето го образа на екрана — зелен и черен.
Невероятно.
Пред очите му се очерта една-единствена единица на този организъм — идеален правилен шестоъгълник, всяка една от страните на който плътно се допираше до друг шестоъгълник. Вътрешността на шестоъгълника беше разсечена от клинове. Те се срещаха точно в центъра на структурата. Всичко това създаваше впечатление за математическа точност — нещо съвсем различно от представите за живота на Земята.
Приличаше на кристал.
Стоун се усмихна. Ливит щеше да е доволен — той страшно обичаше такива ефектни главозамайващи неща. Ливит също често беше споменавал за възможността да съществува живот, основан на кристална структура или подчинен на строго определен модел.
Стоун реши да извика Ливит.
Още от вратата Ливит видя всичко и заяви:
— Ето отговора.
— На кое?
— Ами как функционира организмът. Видях получените резултати от спектралния и биохимичния анализ.
— Е?
— Организмът е съставен от водород, въглерод, кислород и азот. А няма никакви аминокиселини. Никакви. Това означава, че няма белтъци, няма и ензими. Чудех се как могат да живеят на безбелтъчна основа. Сега разбирам.
— Кристална структура.
— Изглежда — Ливит се втренчи в екрана. — В три измерения, шестоъгълна пластинка, прилична на керамична плочка. Осемстенна фигура, всяка от двете големи стени е шестоъгълник, а вътре — срещащи се клиновидни отсечки.
— Те могат да служат и за разделяне на биохимичните функции.
— Да — каза Ливит и се намръщи.
— Какво има?
Ливит се замисли, искаше да си спомни нещо забравено, някакъв сън за къща и град. Почна да си спомня. Къща и град. Как къщата стоеше сама и как функционираше в рамките на града.
Спомни си целия сън.
— Интересно как тази единствена структура се свързва с другите.
— Чудите се дали това не е част от по-висш организъм ли?
— Именно. Дали наистина този организъм е самостоятелен като бактерия, или е част от по-голям орган или от по-голям организъм? Ако вие например гледате клетка от дроб, можете ли да предположите от какъв орган е тя? И какво би представлявала една мозъчна клетка без останалия мозък?
Стоун се загледа в екрана.
— Малко необикновено сравнение. Защото клетките на дроба могат да се възстановяват, а на мозъка — не.