Чак като свършеха тази процедура, щеше да започне истинското разследване.
Майор Манчек, изморен, с възпалени очи, седеше в ъгъла, стискаше чашата си с кафе и ги наблюдаваше. Според него имаше нещо сюрреалистично в тази сцена: десетина мъже във варосаната зала на Топика да възпроизвеждат аварията със самолета.
Един от биофизиците се приближи до него, като размахваше под носа му прозрачна найлонова чанта.
— Току-що ги взех от лабораторията.
— Какво е това?
— Никога няма да се сетите — очите му светеха от вълнение.
„Добре де, няма да се сетя“ — помисли си Манчек ядосано и повтори:
— Какво е това?
— Деполимеризиран полимер — отговори биофизикът, премлясквайки от задоволство. — Току-що го взех от лабораторията.
— Какъв полимер?
Полимерът е изграден от многократно повтарящи се еднакви молекулни остатъци — звена, хиляди еднакви частици, като доминото. Полимери са повечето от пластмасите, както и найлонът, вискозата, целулозата и даже гликогенът, синтезиран от черния дроб.
— Полимерът — пластмасата, от която е направен въздушният маркуч до маската на пилота на „Фантома“. И самата маска на пилота.
Манчек се намръщи и погледна ронливия черен прах в чантата.
— Пластмаса, казвате?
— Да. Полимерът се е деполимеризирал. Пластмасата наистина е била разрушена, но не от вибрация, а от чисто биохимично въздействие — чисто органично.
Постепенно Манчек започна да разбира.
— Според вас нещо е разрушило пластмасата.
— Да, може и така да се каже, но е доста опростено, разбира се.
— Какво е то?
Биофизикът сви рамене.
— Някакъв вид химична реакция. Може би предизвикана от киселина или голяма топлина, или…
— Или?
— Може би някакъв микроорганизъм. Ако има такъв, който да разрушава пластмаса. Разбирате какво ви говоря, нали?
— Да — отговори Манчек, — мисля, че разбирам.
Той излезе от стаята и се отправи към телеграфа, разположен в другата част на зданието. Написа телеграма за базата „Уайлдфайър“ и я предаде на телеграфиста. Докато чакаше да бъде изпратена, попита:
— Нямаме ли още отговор?
— Отговор ли?
— Да, отговор от „Уайлдфайър“?
— „Уайлдфайър“ ли, сър? — учуди се телеграфистът.
Манчек потърка очи. Страшно се умори — забрави, че трябва да си държи езика зад зъбите.
— О, нищо, нищо.
След разговора с Питър Джексън, Хол отиде да потърси Бъртън. Той разглеждаше пробите от предишния ден в стаята за аутопсия.
— Намерихте ли нещо? — попита Хол.
Бъртън се дръпна от микроскопа и въздъхна:
— Не, нищо.
— Все си мисля за тези луди — продължи Хол. — Като говорех с Джексън, пак се сетих. Толкова много хора в града са полудели или са били като замаяни, искали са да се самоубият тази нощ и повечето от тях са възрастни.
Бъртън се намръщи:
— Какво от това?
— При старите хора като Джексън — продължи Хол — има всякакви болести. Организмите им се рушат по най-различни начини. На някои белите дробове са изтощени, на други сърцето е слабо, черният дроб работи зле, съдовете склерозират.
— Смятате ли, че това изменя хода на болестния процес?
— Може би. Все си мисля, от какво хората могат да си изгубят така бързо ума?
Бъртън поклати неопределено глава.
— И още нещо — каза Хол — Джексън си спомни, че преди смъртта си една от жертвите извикала: „Господи, главата ми.“
— Преди самата си смърт ли? — уточни Бъртън.
— Да.
— Мислите ли, че може да е кръвоизлив?
Хол кимна:
— Изглежда правдоподобно. Във всеки случай трябва да се провери.
Ако щамът „Андромеда“ предизвиква по някаква причина кръвоизлив в мозъка, това означава, че той може да доведе мигновено и до психически смущения.
— Но нали видяхме, че смъртта се причинява от съсирване…
— Да, при повечето хора, но не при всички — поясни Хол. — Някои оживяват, други полудяват.
Бъртън кимна. Изведнъж той се развълнува. Ами ако наистина въпросният микроорганизъм руши кръвоносните съдове? Това веднага ще предизвика съсирване. Щом стената на кръвоносния съд се разруши, пробие или изгори, съсирването мигновено започва. Отначало около мястото на поражението се натрупват тромбоцитите, които го защитават и не допускат голяма загуба на кръв. После се събират червените кръвни телца. След това фибриновата маса ги свързва и настъпва съсирване. Накрая съсирекът се уплътнява и втвърдява.