— Господи.
Ливит вече тичаше към телефона.
— Бързо. Свържете ме с Робъртсън.
— Невероятно — продължи Стоун. — Нищо не се губи. Даже не се нуждае от хранителна среда. Може да расте в присъствието на въглероден двуокис, кислород и слънце. Точка.
— Дано не сме закъснели — каза Ливит, като нетърпеливо наблюдаваше екрана на компютъра.
Стоун кимна.
— Ако този организъм наистина е в състояние направо да превръща материята в енергия и енергията в материя, значи той действа като миниатюрен реактор.
— И при атомен взрив…
— Невероятно — не спираше Стоун, — просто невероятно.
Екранът се освети. Те видяха Робъртсън, изморен, с цигара в ръка.
— Джеръми, трябва да ми дадеш още малко време. Аз не можах…
— Слушай — заговори Стоун, — трябва веднага да вземеш мерки заповедта 7–12 да не се приведе в действие. Абсолютно необходимо е при никакви обстоятелства атомното устройство да не се взривява в близост с тези микроорганизми. Това е най-фаталното нещо, което бихме могли да направим на този свят, говоря буквално.
Накратко обясни какво беше открил.
Робъртсън свирна с уста.
— По този начин щяхме да им осигурим фантастично богата хранителна среда.
— Точно така — потвърди Стоун.
Проблемът за благоприятната хранителна среда беше предмет на особено безпокойство за групата „Уайлдфайър“. В обикновени условия, както е известно, съществуват много фактори, които задържат и балансират неконтролирания бърз растеж на бактериите.
А иначе математическата картина на неконтролирания растеж е застрашителна. Например една-единствена клетка на бактерия E.coli при „идеални условия“ се дели всеки двадесет минути. Като че ли в това няма нищо особено, но ако се замислите… Бактерията се размножава в геометрична прогресия, от една се образуват две, после четири, осем и така нататък. И излиза, че за един ден една клетка от E.coli може да се превърне в свръхколония голяма и тежка, колкото цялата планета.
Това, разбира се, никога не може да се случи по простата причина, че не съществуват такива „идеални условия“. Храната се свършва. Кислородът се изчерпва. Условията в самата колония се променят и това спира растежа.
Ако даден организъм обаче наистина има способността да превръща направо материята в енергия и му бъдат осигурени огромни количества такава енергия, каквато се получава при атомния взрив.
— Ще предам препоръката ви на Президента — каза Робъртсън. — Ще му стане приятно, като разбере, че е бил прав за отменянето на заповед 7–12.
— Предай му и моите поздравления за научната му интуиция — каза Стоун.
Робъртсън се почеса по главата:
— Знаеш ли, получих още данни за катастрофата на „Фантома“. Станала е в района западно от Пидмонт, на височина шест хиляди и деветстотин метра. Комисията е успяла да намери останки от разрушената пластмаса, за която споменава пилотът. Причината е деполимеризация.
— Какво мисли за това комисията?
— Не знаят какво да мислят — призна Робъртсън. — И още нещо. Намерили са и парченца от кости, по всяка вероятност човешки, евентуално раменна и бедрена, но съвсем чисти, просто като полирани.
— Месото е изгоряло, така ли?
— Не изглежда точно така — отговори Робъртсън.
Стоун се намръщи и погледна Ливит.
— А как?
— Нали ви казах, чиста, излъскана кост — повтори Робъртсън. — И на тях им се видя много странно. И друго. Проверихме частите, които ограждат Пидмонт — сто и дванадесети полк е там, разположен в радиус сто и петдесет километра около населеното място. На осемдесет километра в дълбочина също има патрули. Западно от Пидмонт има около сто души. От тях нито един не е умрял.
— Нито един? Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Имало ли е хора в района, когато „Фантом“-ът е прелетял над него?
— Да. Дванадесет души. Те всъщност съобщиха за самолета в базата.
— Изглежда, че катастрофата е просто някакво съвпадение — забеляза Ливит.
Стоун кимна към Робъртсън.
— Склонен съм да се съглася с Питър. След като на земята няма жертви…
— Може би организмите са само в горния слой на атмосферата?
— Възможно е. Но засега знаем само как този организъм убива и нищо повече. Чрез съсирване, никакви там разпадания, полиране на кости и други щуротии. Чрез съсирване.
— Добре де — съгласи се Робъртсън. — Да оставим самолета на мира.