— Всичко е наред. Тревогите свършиха.
Жестоко се лъжеше.
XXVIII. ИЗПИТАНИЕ
Стоун както и преди следеше Бъртън на екрана от контролния пункт.
— Кислородът вече е пуснат — посрещна той Хол.
— Спрете го — нареди Хол.
— Какво?
— Спрете го и оставете Бъртън при нормални условия.
— Какво?
— Спрете го и оставете Бъртън при нормални условия.
Хол гледаше Бъртън. Явно кислородът беше започнал да му действа. Не дишаше толкова бързо, гърдите му бавно се повдигаха.
Взе микрофона.
— Бъртън, тук е Хол. Намерих отговора. Щамът се размножава само в много малък диапазон на PH. Разбирате ли? Много малък диапазон. Щом имате повишена киселинност или алкалност на кръвта, сте в безопасност. Искам да бъдете в състояние на респираторна алкалоза. Затова дишайте колкото можете по-бързо.
— Но тук влиза чист кислород. Ще стане пренасищане и ще загубя съзнание. И без това вече се чувствам като замаян.
— Не, няма. Ние изключихме кислорода. Сега дишайте колкото се може по-бързо.
— Дайте му въздух с повече въглероден двуокис.
— Но „Андромеда“ най-добре се размножава в среда на въглероден двуокис.
— Да, но не при неблагоприятно PH на кръвта. Сега разбирате, нали? Въздухът няма значение, а кръвта има. Трябва да създадем неблагоприятен баланс на кръвта.
Изведнъж Стоун разбра:
— Наистина, бебето много викаше.
— Точно така, затова.
— А старецът с аспирина имаше учестено дишане.
— Освен това пиеше „Стерно“.
— Така че и двамата са имали доста нарушен алкално-киселинен баланс — разсъждаваше Стоун.
— Така е — потвърди Хол, — грешката ми е, че обръщах внимание само на ацидозата и не разбирах как у бебето се е увеличила киселинността. А то било точно обратното — увеличила се е алкалността. Така че можеш да се спасиш и по двата начина — или много киселина, или много малко киселина — само да не си в диапазона на растежа на „Андромеда“.
Хол се обърна пак към Бъртън:
— Продължавайте да дишате бързо. Не спирайте. Движете гръдния кош, за да отделяте повече въглероден двуокис. Как се чувствате?
— Добре — отвърна Бъртън задъхано. — Уплаших се… но сега е добре.
— Така, отлично.
— Вижте какво — Стоун погледна Хол. — Не можем да го държим така до безкрайност. Рано или късно…
— Разбира се, но трябва първо да алкализираме кръвта му — поясни Хол и се обърна пак към Бъртън:
— Огледайте се и вижте няма ли в лабораторията нещо, което да повиши PH на кръвта ви.
Бъртън се огледа.
— Не виждам нищо.
— Сода бикарбонат? Витамин С? Оцет?
Бъртън неистово ровеше всред шишенцата и епруветките на полицата и поклати отрицателно глава:
— Нищо няма.
Хол почти не го чу. Той броеше вдишванията — тридесет и пет в минута. Дишането беше дълбоко и хубаво. Това щеше да го поддържа известно време, но наистина рано или късно той щеше да се изтощи. Дишането беше трудна работа — можеше да загуби съзнание.
Хол огледа лабораторията. Изведнъж забеляза плъха. Черният норвежки плъх стоеше тихичко в клетката си в ъгъла и наблюдаваше Бъртън.
Хол замръзна на мястото си.
— Този плъх…
Той дишаше бавно и леко. Стоун също го забеляза:
— Какво, по дяволите, става…
В този момент лампите замигаха и компютърът светна.
АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛЯ
В-112-6886
— Господи — възкликна Стоун.
— Къде е това уплътнение?
— На една от обвивките — свързана е с всички лаборатории. Главното херме…
Екранът пак светна.
АВАРИЙНО ИЗМЕНЕНИЕ СЪСТОЯНИЕТО НА УПЛЪТНИТЕЛИТЕ:
А-009-54-78
В-430-0030
Н-906-6656
Те четяха надписите с удивление.
— Нещо става — каза Стоун. — Нещо много лошо.
— Не разбирам…
Хол възкликна:
— Детето, разбира се, детето.
— Детето?
— И тоя проклет самолет. Всичко съвпада
— За какво говорите? — ядоса се Стоун.
— Детето е нормално — отговори Хол, — значи то може да плаче и да разруши алкалнокиселинния си баланс. Добре. Това е попречило на щама „Андромеда“ да проникне в кръвта му и да го убие.
— Да, да — отговори Стоун нетърпеливо. — Вече ми казахте това.