— Залегни! — изкрещя тя.
Дулото на огромния пищов припламна. Металният корпус на лодката звънна от косо попадение. Моторницата набра още скорост и вдигна водно ветрило след себе си.
Ракао стреля пак, макар лодката вече да беше извън обсега му. Явно разбрал това, той вдигна към устните си радиостанция.
Монк отдалечаваше лодката от кораба.
Лиза видя друга моторница да завива с нормална скорост иззад кърмата на туристическия лайнер. Сигурно се връщаше от крайбрежното градче. Изведнъж тя набра скорост, насочваше се към снабдителния док.
Явно Ракао я беше повикал с намерение да се впусне след тях.
Но те имаха значителна преднина.
Или поне имаха, докато двигателят не се задави със силно стържене и мазно валмо дим. Моторницата се разтресе и изгуби част от скоростта си. Лиза се надигна и погледна под себе си — към инструментите, които я бяха ръгали в гърба. И към мазния парцал, натикан в дъното.
Лодката не беше чакала пътници, които да превози от кораба до градчето — бе привързана към снабдителния док за ремонт.
Все повече дим излизаше от двигателя. Стърженето скоро утихна до неравномерно тракане.
Райдър изпсува, провря се покрай Лиза и отвори капака на мотора.
Оттам блъвна ново валмо дим.
— Този приятел е предал Богу дух — намръщено произнесе присъдата си Райдър.
Лиза отново погледна към кораба. Ракао тъкмо се прехвърляше от дока в моторницата. След миг лодката се стрелна към тях.
— Нямаме избор — каза Монк и завъртя кормилото. Двигателят сякаш набра малко мощност. — Трябва да обърнем към брега. И да се надяваме на чудо.
Лиза погледна към брега, после към лодката на Ракао.
Май наистина им трябваше чудо, за да спечелят това надбягване.
Монк изстискваше от двигателя последните му сили. Тъмната гора растеше пред тях. Поне изглеждаше достатъчно гъста, за да ги скрие.
След половин минута двигателят угасна окончателно.
— Ще трябва да доплуваме до брега — каза Райдър. Брегът не беше далеч. Само на петдесетина метра.
— Скачайте от лодката — нареди Монк. — И право към брега.
За втори път тази вечер се озоваха във водата. Лиза изрита обущата си и заплува. Лодката на Ракао се приближаваше с рев.
Чак след като скочи във водата, Лиза си спомни за онова нещо, което се беше блъснало в нея, преди Райдър да я изтегли в моторницата. И за силната си уплаха. В момента обаче повече я беше страх от Ракао. Гмуркаше се открай време и неведнъж беше имала срещи от близък вид с любопитни акули.
Ракао определено я плашеше повече.
Тя заплува още по-енергично към брега.
Хвърли поглед зад себе си и мярна във водата странни проблясъци.
Изумрудени, рубинени, сапфирени.
Проблясъци, сякаш някой беше запалил огън под водата.
Носеха се на ивици към групичката им.
И Лиза изведнъж разбра какво се беше блъснало в нея преди малко и какво ги преследваше сега — глутница ловци, които комуникираха чрез светлинни сигнали, един вид хищнически морзов код.
— По-бързо! — изкрещя тя.
Страхът вля нова сила в крайниците й.
Уви, нямаше да успеят.
То следва миризмата на кръв във водата. Страничните плавници-крила се движат вълнообразно. Мускули изпомпват вода през мантията му, после я изтласкват през твърдия заден отвор и придвижват двуметровото му туловище през водата. То събира осемте си крайника като жива стрела. Двете най-дълги пипала излъчват ярка светлина от върховете си. Сияйни ивици се стрелкат по хълбоците му.
Води глутницата.
Големи сферични очи следят съобщенията на братята му.
Някои захождат в дъга, други се спускат надолу. Усещането за кръв става по-наситено.
Лиза плуваше със силни отмерени движения.
Не биваше да се поддава на паниката.
Плажът се ширеше пред нея, сребриста ивица между черната вода и тъмната джунгла. Финална лента, която беше решена да стигне.
Лодката на Ракао ревеше зад нея.
Но не с маорския пират се надбягваше тя.
Ивици воден огън се стрелкаха към нея.
Привлечени от раната на прасеца й.
От кръвта.
Само на четири метра пред нея Монк и Райдър вече се измъкнаха от водата, влачеха Сюзан. Лиза заплува още по-бързо.