— Монк!
С един последен мускулен спазъм то се плъзга към за вихрената вода. Разгъва пипалата си в широко ветрило. Две по-дълги се стрелват напред като змии през водата обточени с жълти светлинки и смукала, по които има остри и твърди хитинови куки.
21:05
Монк я чу и се обърна.
Лиза плуваше трескаво към брега.
Само на три метра от него.
Зад нея пиратската моторница летеше на максимална скорост към брега. От небето се лееше дъжд и къдреше водата. А под повърхността, като трасиращи ракети, примигващи огнени ивици настигаха Лиза.
Монк си спомни легендите за тази лагуна. Разказани му от беззъбия местен разбойник. За демоните от дълбините.
Скочи във водата. Дъното пропадаше изведнъж и само след две крачки той потъна до кръста.
— Лиза!
Тя вдигна глава и очите им се срещнаха. А после изведнъж Лиза рязко спря, сякаш дръпната силно назад.
Очите й се разшириха.
— Бягай!
Монк се хвърли към нея с протегнати ръце.
— Дай ръка! Твърде късно.
Грозд от пипала избухна над водата и обви Лиза. С мълниеносна скорост пипалата я завъртяха, повлякоха я и я потопиха под повърхността. Чудовището се превъртя за миг пред погледа на Монк, гладко и с малки, странично разположени плавници, които се гънеха вълнообразно, прошарени с тънки искрящи ивици. Голямо черно око срещна за миг погледа му, после изчезна под водата.
Едната ръка на Лиза изскочи за миг отгоре, на два метра от мястото, където чудовището я беше потопило. После, с невъзможна скорост, ръката се стрелна през водата като риба, издърпвана с автоматична макара. А после се скри в дълбините.
„Лиза…“
Монк направи още една крачка с намерение да се гмурне.
Ала огнестрелен залп го изтръгна от шока. Водата закипя от куршуми и той отстъпи към плажа.
— Насам! — изкрещя Райдър.
Още изстрели вдигнаха фонтанчета пясък. Монк нямаше избор.
Залитна назад, Райдър го сграбчи за ръката и го изтегли в тъмната прегръдка на джунглата.
„Лиза…“
Въпреки натиска на обвилите я пипала Лиза се бореше да задържи въздуха в дробовете си.
Огромни куки се забиха в плътта й; болката обаче бе притъпена от упойката на паниката.
Тя риташе и се гърчеше.
С отворени очи.
Ярки проблясъци разкъсваха мрака.
Значи така щеше да умре.
21:06
Монк се остави да го издърпат навътре в гората. Нямаше избор. Нищо не можеше да направи.
Погледна към тъмната вода през една пролука в листака.
Лодката на пиратите беше намалила близо до брега. Пушките бяха насочени към плажа и търсеха мишена. Ракао стоеше с разкрачени крака на носа, черен силует на тъмния фон, с дълго копие в ръка.
Маорският ловец внезапно замахна и заби копието дълбоко във водата.
Дъги от сини светкавици изсъскаха радиално от мястото на удара, достатъчно ярки в мрака, за да осветят нощта и дълбините на лагуната. Водата закипя и блъвна пара около дръжката на копието.
Какво правеше тоя, за Бога?
На границите на съзнанието, Лиза издиша последния въздух от дробовете си. А после силна болка се ливна по цялото й тяло. Прегръдката на сепията се стегна още повече — тя бе поразена от същата агония, навярно и по-силна.
А после пипалата изчезнаха след едно последно жестоко стискане.
В носа й нахлу морска вода.
Очите й се отвориха и Лиза видя как съществото се устремява към тъмните дълбини като стрела от изумруден огън, последвано от кавалкадата си.
Самата тя се понесе бавно нагоре.
А после някой я сграбчи за косата и я изтегли.
Уви, твърде бавно.
Лиза нагълта вода, устата й се отваряше и затваряше като на риба, мракът я погълна.
21:07
Иззад голяма скала на границата на гъстата джунгла Монк гледаше как измъкват Лиза от водата. Отпусната, безжизнена. Главата й бе отпусната под невъзможен ъгъл.
Ракао захвърли копието настрани.
— Някакъв вид електрически остен — каза Райдър. — Направо разказва играта на тия гаднярчета.
Ракао преметна Лиза през борда и натисна гърба й. От устата и носа й швирна вода.
После едната й ръка се вдигна и посегна да го удари.