— В такъв случай Насър е знаел, че се опитваме да го преметнем — каза той. — Знаел е, че разполагаме с първия ключ. Той знае всичко.
— Не непременно. — Сейчан дръпна Вигор да стане и бутна Грей към вътрешността на църквата. — Точно затова се наложи да го елиминирам. Едва ли е имал време да се обади на Насър, след като се е разделил с вас. Отстраних го от картинката, преди да е сговнил нещата още повече.
— Още повече? — Грей спря и я изгледа вбесено. — Можеше да го заловиш. Можехме да го използваме срещу Насър. Можехме да направим какво ли не!
— И да поемем неоправдан риск! — Сейчан почти навря нос в лицето му. — Набий си го дебелата глава, Грей. Планът на Насър, нашите планове… всичко отиде по дяволите. Налага се да започнем от нулата. Незабавно при това.
Лицето му потъмня от гняв. Очите му горяха.
— Когато тоя тип разбере какво си направила… какво сме направили… Ти току-що подписа смъртната присъда на родителите ми!
Тя го прекъсна със силен шамар, който го отхвърли крачка назад. След първия миг на пълен потрес Грей се хвърли към нея. Тя не направи нищо да го спре. Той я стисна за предницата на ризата с едната си ръка, а другата сви в юмрук.
Сейчан каза тихо, в противовес с бурята в гърдите му:
— Смъртта на предателя и последвалото объркване ни отварят малък прозорец. От който трябва да се възползваме максимално.
— Но нашите…
Тя продължи хладно:
— Грей, те вече са мъртви.
Юмрукът му на гърдите й потрепна. Лицето му се разкриви, изопнато, почервеняло, агонизиращо. Очите му се впиха в нея, очи, които имаха нужда да вменят вината някому.
— А ако още не ги е убил — продължи тя, — ако ги държи като допълнителна застраховка, значи можем да разчитаме само на едно.
Грей свали ръката си, но не отпусна юмрук.
— Трябва ни разменна монета — продължи тя. — Такава, която да струва колкото живота на родителите ти.
Видя, че гневът в очите му утихва, докато смисълът на думите й си пробиваше път до съзнанието му.
— Сам по себе си вторият ключ няма да е достатъчен — промълви той.
Сейчан поклати глава.
— Трябва да минем в нелегалност. Накарай Вигор да махне батерията на телефона си, така че да не могат да го следят повече.
— Но тогава как ще се свърже с нас Насър?
— Време е да му отнемем тази привилегия.
— Но когато звънне на номера му и…
— Ще побеснее. Може да нарани или осакати родителите ти, единия или и двамата, може дори да убие единия. Но докато не ни открие, ще остави единия жив. Той не е глупав. И това е единствената ни надежда.
Телефонът на Вигор започна да звъни. Всички затаиха дъх. Вигор извади апарата от джоба си. Погледна екранчето, преглътна и подаде телефона на Грей.
Грей го взе и на свой ред погледна екрана.
— Насър е.
— Говорим за вълка… — изсъска Сейчан. — Някой от снайперистите явно се е свързал с него за по-нататъшни инструкции. Това вероятно е и единствената причина още да не са щурмували църквата. Отстраняването на Балтазар ги е хванало неподготвени. Друга възможност няма да имаме.
Грей гледаше втренчено телефона.
Сейчан чакаше.
И се питаше дали Грей ще се окаже достатъчно силен.
14:04
Пръстите на Грей се бяха вкаменили около телефона.
След кратка пауза апаратът се включи на вибрация, после зазвъня отново.
Имаше чувството, че от апарата се излива осезаема ярост, гняв, готов всеки миг да се излее върху майка му и баща му. Отчаяно му се искаше да отговори — да крещи, да умолява, да псува, да се пазари.
Но нямаше какво да предложи насреща, нямаше средство за натиск.
Засега.
— Насър сигурно още е в самолета — измърмори накрая той, все така впил поглед в телефона.
— Така е. Трябва да кацне след пет часа — съгласи се Сейчан.
Студена вълна заля тялото му, но пръстите му само стиснаха още по-силно апарата.
— Навярно ще се въздържи от важни решения, докато още е във въздуха. Ще изчака да кацне, преди да направи окончателна преценка на ситуацията.
— И ако не се е свързал дотогава с теб…
Грей нямаше сили да го изрече на глас. Затова само кимна в знак на потвърждение. Насър щеше да убие родителите му. Повече от това нямаше да чака. Щеше да накаже Грей и да премине към нова стратегия.