Никой не му отговори.
— Няма как — призна накрая той.
Сърцето му се беше качило в гърлото. Времето им изтичаше. Възможно ли беше да е повел всички по грешна пътека?
Вигор се облегна назад и измърмори:
— Чакай малко. Спомнете си разказа на Марко Поло. Последния абзац. Казва, че е нарисувал карта на града, а не карта до града.
— И? — подкани го Грей.
Вигор взе отворения на диаграмата тефтер и го завъртя.
— Не може да са звезди. Трябва да е Градът на мъртвите, разположението му. Така се твърди в текста. Може би Ватиканът е допуснал същата грешка като нас. Подвели са се по същия начин в интерпретацията на картата. Решили са, че е звездна карта.
Грей поклати глава.
— Искаш да кажеш, че разположението на града съвпада съвсем точно с разположението на звездите в Дракон? Звучи ми малко пресилено. Ако не греша, дори точките извън централната линия бележат местата на реални звезди.
Вигор кимна.
— Да, но не забравяй, че много древни цивилизации, от египтяните до Месопотамия, са строили градовете си по подобие на различни звездни конфигурации.
Грей наистина помнеше, че е чел за нещо подобно.
— Като трите египетски пирамиди, които уж повтаряли разположението на звездите от Орион.
— Именно! А някъде в Югоизточна Азия има град, разположен според звездите от съзвездието Дракон.
Сейчан се завъртя внезапно.
— Чои май! — изруга под нос. — Сещам се нещо… нещо, за което съм чувала… за някакви руини в Камбоджа. Семейството ми произхожда от онзи район. Виетнам и Камбоджа.
Бързо взе раницата си, отвори я и измъкна лаптопа.
— Има енциклопедична програма — каза, върна се при Вигор и Грей и клекна в краката им. Извика програмата и бързо започна да пише по клавиатурата. Кликна два пъти върху една иконка и дигитална карта изпълни екрана.
— Това е храмовият комплекс в Ангкор, построен от кхмерската народност в Камбоджа през девети век.
— Забележете разположението на храмовете — каза Сейчан. — Чувала съм да казват, че уж били разположени в звездна решетка.
Грей начерта с пръст линия, която свързваше част от храмовете в конфигурация, подобна на звездите от Дракон, посочи онези, които оставаха извън линията. А после вдигна тефтера с импровизираната звездна карта и го сложи до екрана на лаптопа.
Съвпадат перфектно — промълви със страхопочитание Вигор. — Марковият Град на мъртвите всъщност е древният град в Ангкор Ват.
Грей се наведе и прегърна Сейчан през раменете. Тя се напрегна, но не се дръпна. Грей дължеше благодарност на всички, дори на Ковалски, чиято простичка идея се беше оказала големият пробив към решението на загадката.
Погледна си часовника.
Нямаха и минутка за губене.
Протегна ръка към Вигор.
— Дай ми телефона. Време е да сключим сделка. Вигор му даде телефона и батерията.
Грей щракна батерията в гнездото, като се молеше наум за малко късмет. За много късмет. Набра номера на Насър под диктовката на Сейчан. Вигор се пресегна и го стисна за лакътя в знак на подкрепа.
Телефонът иззвъня само веднъж, преди отсреща да отговорят.
— Командир Пиърс — прозвуча студен гневен глас. Грей си пое дълбоко дъх. Не биваше да си изпуска нервите. Трябваше да е предпазлив и твърд.
— Самолетът ми ще кацне всеки момент — продължи Насър, без дори да изчака потвърждение за самоличността на събеседника си. — Като наказание за подлостта ти, ще ти позволя да решиш кой от двамата ти родители да умре пръв, майка ти или баща ти. И ще те накарам да слушаш как пищят. А онзи, който оставиш за десерт, скоро ще завиди на мъртвия, обещавам ти.
Въпреки зловещата заплаха Грей откри в думите му известна утеха. Ако Насър не лъжеше, значи и двамата му родители още бяха живи.
Подкрепен от тази мисъл, Грей овладя гласа си, макар мускулите на челюстта да го заболяха от усилието.
— Предлагам ти сделка.
— Нищо не можеш да ми предложиш — почти викна Насър.
— Дори ако ти кажа, че съм разгадал ангелския код на обелиска?
Отвърна му гробовно мълчание. Грей продължи:
— Знам къде се намира Марковият Град на мъртвите. — От страх, че дори това може да не трогне Насър, Грей изрече следващите си думи бавно и ясно: — Знам и лечението за щама на Юда.