Само че, за разлика от тях, тя светеше в сенките.
Вълна от тихи възклицания се понесе сред членовете на племето.
Дори Монк я зяпна удивено. Сюзан светеше още по-силно отпреди. Много по-силно. Кожата й излъчваше вътрешно сияние, толкова наситено, че изглеждаше полупрозрачна.
Райдър даде знак на Монк, подканяше го да продължи.
Монк се отърси от удивлението си. Пристъпи към Сюзан, падна на колене и извика с цяло гърло единствената дума, която знаеше на канибалския език и която беше научил от беззъбия пират.
Едно име.
— РАНГДА! — изрева Монк името на канибалската царица на острова, господарката на светещите демони от лагуната.
Светещи като Сюзан.
Поклони се доземи и изрева отново:
— Слава на вещицата! Слава на островната царица!
01:04
Девеш влезе в стаята на Лиза, потропваше с бастуна си.
Лиза — на легло и с включена система за венозно вливане — знаеше, че не може да отлага повече. Докато я довличаха от снабдителния док, припадна в ръцете на пазача, който не успя да я прихване навреме, и се изтърси жестоко на палубата.
Сцепи си устната при падането, но пък припадъкът й трябваше да изглежда убедително. Не че й бяха нужни големи актьорски умения. След раната на прасеца от сабята на Сурина, ожулванията и порязванията от прегръдката на хищната сепия и измъчените й от вдишаната вода дробове единствено адреналинът още я държеше на крака.
Така че след като „припадна“, за миг тя наистина изгуби съзнание.
Благодарение на изпълнението й я пренесоха в научното крило и я оставиха на грижите на корабния лекар и на един от медиците в екипа на СЗО. Раната на крака й беше почистена и зашита, също и по-големите порязвания от близката и среща със сепията. Включиха й система с антибиотици и болкоуспокояващи. Сега лежеше в старата си стая — вътрешната каюта без прозорци — с подсилена охрана. Под тънкия чаршаф тялото й беше покрито с кръпки от лейкопласт и бинтове.
Всичките тези грижи не бяха продиктувани от милосърдие или състрадание. Положени бяха с една-единствена цел — за да е сигурно, че Лиза ще изпълни обещанието, което беше дала на Девеш.
„Щамът на Юда. Знам какво прави вирусът“.
След такова изявление от нейна страна Девеш не би си позволил да я изгуби, особено сега, когато Сюзан Тунис беше изчезнала в дебрите на раздирания от бурята остров. Лиза му беше необходима. И тя протакаше предимството си, отлагаше, печелеше време. Беше поискала допълнителни тестове от клиничните лаборатории на кораба.
Претекстът — да провери и потвърди хипотезата си.
Но повече не можеше да протака.
— Е — каза Девеш. — В момента обобщават резултатите. Време е да проведем този наш малък разговор. И ако чутото не ми хареса, ще върнем на заден ход положените за вас медицински грижи. Предполагам, че отварянето на раните ви Ще е достатъчен стимул да ни съдействате.
Девеш се извъртя и даде знак на една медицинска сестра, която чакаше встрани.
Сестрата сръчно измъкна системата от ръката на Лиза и и лепна парче лейкопласт.
Лиза седна в леглото. Стаята се залюля за миг, после замайването премина.
Джентълмен както винаги, Девеш й разгъна дебел памучен халат с логото на кораба и я изчака да стане. Лиза се Изправи полека, гола под тънката болнична нощница. Прие любезността му, колкото да пъхне ръце в ръкавите на халата и да се покрие. Стегна здраво колана.
— Насам, доктор Къмингс — каза Девеш и тръгна към вратата.
Изведоха я от каютата. Подът студенееше под босите и крака. Девеш тръгна към кабинета по инфекциозни болести отсреща.
Вратата беше отворена и отвътре се чуваха гласове.
Лиза влезе след Девеш и видя две познати й лица — бактериолога Бенджамин Милър и холандския токсиколог Анри Барнхарт, с когото се беше сближила след пристигането си на кораба. Двамата седяха един до друг на тясна маса.
Лиза се огледа. Задната половина на помещението беше опразнена и на мястото на мебелите сега имаше лабораторно оборудване, в голямата си част откраднато от нещата на Монк — флуоресцентни микроскопи, сцинтилаторни и автогамаспектрометри, въглероднодиоксидни инкубатори, хладилни центрофуги, микротитери и спектрофотометри, а покрай едната стена имаше и малък фракционен колектор.