Пейнтър въздъхна.
— И в историята няма нищо, което да послужи за отправна точка, така ли?
Лекарят поклати глава.
Както се опасяваше Пейнтър, Грей беше заложил всичко на един опасен блъф. Амен Насър не беше глупак. Бързо щеше да стигне до същия извод — че откритието на Грей е лишено от реална стойност. Целият този блъф можеше да послужи само за едно — да спечели време. А след провала при изоставената касапница, където следата окончателно беше изстинала, играта му се превръщаше в неоправдан риск. в напразно усилие. Пейнтър се беше надявал Дженингс да открие в теорията на Грей някакво ценно зрънце.
Уви, и тази надежда се беше сгромолясала.
Пейнтър въздъхна и прие поражението си.
— Значи историята на Марко Поло е задънена улица.
— Не непременно — каза Дженингс и замълча. След миг-два продължи: — Директоре, има нещо друго, за което исках да поговорим. Затова бях тръгнал насам. Може дори да е свързано с теорията на Грей. Ако имате свободна минутка, най-добре ще е сам да видите за какво говоря.
В интерес на истината Грей нямаше и половин свободна минутка. Впери поглед в купчината доклади пред себе си. Кат, съпругата на Монк, беше поела задачата да следи сателитните данни от индонезийските острови. Като човек с дългогодишен стаж в разузнаването, тя умееше да си осигури съдействие от чужди агенции и да дирижира сложната система на сателитното проследяване. Но дори и с нейната помощ бурята в района на островите все така осуетяваше усилията им да открият туристическия кораб.
Пейнтър бе притеснен и изнервен до крайност. Предпочиташе да отиде при Кат и лично да проследи постъпващите сателитни данни. Знаеше обаче, че Дженингс не би му губил времето с дреболии.
— За какво става въпрос?
Дженингс махна към един от стенните плазмени монитори.
— Бих искал да присъстваш на конферентния ми разговор с Ричард Граф. Той е в Австралия и очаква обаждането ми.
— Граф? — повтори Пейнтър. — Изследователят, който работеше с Монк на Рождество?
— Същият.
Именно доктор Граф се беше свързал по радиото с минаващ покрай Рождество танкер и беше съобщил за отвличането на туристическия кораб. Понастоящем се намираше под карантина в Пърт.
— Прочете показанията му пред австралийските власти нали? — попита Дженингс.
Пейнтър кимна.
— След това обаче доктор Граф е открил нещо странно. Пейнтър махна към монитора.
— Добре. Дай да видим.
Дженингс заобиколи бюрото му и бързо организира конферентната връзка.
— Готово.
Мониторът потъмня, примигна, после им показа нестабилен образ на доктор Граф. Океанологът беше облечен в болнични дрехи, едната му ръка беше стегната в шина. Примигна иззад очилата си към Пейнтър и Дженингс.
Последва кратко взаимно представяне — Дженингс, разбира се, ги представи като учени, свързани с института Смитсониан.
— Бихте ли ни демонстрирали откритието си? — помоли Дженингс. — Онова, което показахте на мен? Ще ми се и моят колега да го види.
— Да, само един момент да го взема — каза Граф и изчезна от обхвата на камерата. След миг се появи отново, държеше нещо голямо и червено в едната си ръка.
— Това рак ли е? — попита Пейнтър.
— Geocarcoidea natalis — обясни Дженингс. — Червеният земен рак от остров Рождество.
Граф кимна и остави рака на масата пред себе си. Големите остри шипки на създанието бяха вързани с дебел гумен ластик — Ако не беше този малък приятел — и хилядите му събратя, разбира се, — можеше и да не се измъкнем живи от острова.
Обзет от любопитство, Пейнтър стана и се приближи към стенния екран.
Граф пусна рака и той моментално изтопурка по белия плот на масата, решително и по права линия. Граф побърза да заобиколи масата, за да го хване, преди да е паднал на пода.
Пейнтър поклати глава.
— Не разбирам. Какво по-точно се опитвате да ми покажете?