— Анишен — каза след миг, — Избери си един от заложниците. По твоя преценка.
После се заслуша в телефона.
— Да, добре… можеш да убиеш избрания. Действай.
05:45
Грей се хвърли през масата.
Нямаше план, действаше изцяло по инстинкт.
Само че Насър явно беше дал знак на хората си. Главата на Грей изкънтя болезнено от удара в тила, пред очите му избухнаха звезди, после всичко потъмня. Тялото му се удари в стъкления плот на масичката, после се смъкна на пода.
Той примига и отвори очи. Първото, което видя, бяха пет дула, насочени към него.
И още повече към Сейчан и Ковалски.
Вигор стоеше със скръстени ръце.
Насър не беше помръднал, все така с телефона на ухото.
— Задръж, Анишен. Засега. — Свали телефона, като го прикри с ръка. — Това, изглежда, е краят, командир Пиърс Мястото, където следите се събират. Последният свитък на Марко Поло само потвърждава онова, което ми съобщиха от научния ни екип в Индонезия. И те са стигнали до същото заключение. Имат оцелял и в тялото му наистина се крие потенциално лечение за болестта. На всичкото отгоре техният оцелял пациент свети, точно както разказва Марко Поло.
Грей поклати глава. Не в отрицание — просто не разбираше какво му казва Насър. Кръвта пулсираше в ушите му и го оглушаваше. Планът му се беше провалил.
Насър отново вдигна телефона до ухото си.
— Така че нашата историческа следа, изглежда, описа пълен кръг и се сля с научната. Това е краят на пътя, както се казва. За теб. И за родителите ти.
Грей усети как светът се срива отгоре му.
— Стига — изведнъж каза Вигор с авторитетния тон на преподавател.
Всички обърнаха очи към него. Дори Насър млъкна. Вигор впери поглед в похитителя им.
— Твърде много неща приемаш на доверие, млади човече. Предположения, които няма да послужат нито на теб, нито на работодателите ти.
— И защо, монсеньор? — попита Насър все така учтиво.
— Това лечение. Вашите учени приложили ли са го вече? — Вигор вдигна въпросително вежди, после изсумтя: — Обзалагам се, че не. Разполагате само с теоретични предположения, подкрепени донякъде от историята на Марко Поло. Но всичко това е далеч от научно доказаните факти. Лично аз не съм съгласен и със заключението, че историческата следа е стигнала своя край. Може и да се е пресякла с научната, но съвсем не е свършила. Според мен по-точното определение е, че тук двете следи се сливат. Не пренебрегвайте така прибързано историята, млади човече. Историческата следа продължава.
Грей се мъчеше да разчете подтекста зад думите на монсеньора. Лъжеше ли Вигор, блъфираше ли, или казваше истината?
Насър въздъхна, очевидно претегляше същите възможности.
— Оценявам опита ви, монсеньор. Но лично аз не виждам тук нищо, което да налага допълнително разследване. Оттук нататък думата имат учените.
Беше ред на Сейчан да изсумти.
— Точно затова никога няма да се издигнеш по-високо в йерархията на Гилдията, Амен. Мреш си да прехвърляш отговорността на други. Съветвам те да изслушаш монсеньора.
Насър я изгледа ядосано, но все пак се обърна към Вигор и каза:
— Картата на Марко Поло сочи към руините. Тук следата свършва.
Вигор се наведе и взе картата на Ангкор Ват.
— Комплексът е разположен на повече от сто и шейсет квадратни километра. Голяма площ. Сто и шейсет квадратни километра площ приличат ли ви на край?
Насър присви очи.
— Предлагате да претърся всичките сто и шейсет квадратни километра, така ли? С каква цел? Вече знаем какво е лечението.
Вигор поклати глава.
— Няма нужда да се претърсва целият комплекс. Марко Поло ни е улеснил значително, като е отбелязал най-важното място.
Насър се обърна към Грей и го прикова с гневен и заплашителен поглед.
Вигор пристъпи между двамата.
— Командир Пиърс не скри нищо. Той не знае отговора. Кълна се в душата си.
Насър го изгледа намръщено.
— Вие обаче го знаете, така ли? Вигор сведе глава.
— Така е. Знам го. И ще ви го кажа. Но само ако ми дадете дума, че ще пощадите родителите му.
Насър го гледаше подозрително. Вигор вдигна ръка.
— Не ви моля да ги освободите. Просто ме изслушайте й, мисля, ще разберете защо е важно да се стигне до края на следата.