Грей долови колебанието на Насър.
„О, моля те, Господи, нека Вигор успее да го убеди“.
Вигор продължи:
— И след като стигнете до края на следата, тогава вземете решение. За тях и за нас. Ще е глупаво да се лишите от заложници и ресурси, преди да сте разбрали какво се крие в истинския край на тази следа.
Насър се отпусна в стола си.
— Ами покажете ми къде води тя. Убедете ме, монсеньор.
— И ако успея, вие, като човек на честта, ще пощадите господин и госпожа Пиърс?
Насър махна с ръка.
— Добре. Засега. Но ако ме лъжете, монсеньор…
— Не ви лъжа. — Вигор клекна до масата. Грей клекна до него.
Вигор придърпа към себе си три неща — картата на Ангкор, ангелския текст от обелиска и трите символа от „паспортите“. Вдигна листа с ангелския текст.
— Както командир Пиърс вече каза, всички потъмнена диакритични знаци — ето тези малки кръгчета — всъщност обозначават храмове в комплекса на Ангкор Ват.
Насър кимна.
— А ето ги и трите символа от ключовете.
— А сега сравнете тези три символа със същите символи от текста върху обелиска. Оградените. Каква разлика виждате?
Насър и Грей се наведоха едновременно напред.
— Символите от обелиска имат три потъмнени кръгчета — каза Насър.
— Които обозначават храмовете — каза Вигор. — Така. А колко са потъмнените кръгчета при символите от ключовете?
— Само едно — каза Грей. И изведнъж проумя. Беше толкова сигурен, че е разгадал мистерията, че изобщо не се беше сетил да направи и следващата крачка. — Един храм. Това потъмнено кръгче не обозначава само португалския замък… а и един от храмовете!
Грей дръпна картата към себе си, взе химикалка и огради съответстващия на потъмнения диакритичен знак храм на трите схеми.
Насър се наведе по-близо да разчете името на отбелязания върху картата на Ангкор храм.
— Байон — каза и вдигна глава. — Но откъде сте сигурен, че става въпрос за нещо важно?
— Байон е последният храм, построен в Ангкор — каза Вигор. — Приблизително по времето, когато Марко Поло се е озовал тук. Странното при този храм е, че след неговото построяване строителството изведнъж замряло.
— Но какво има там? — попита Насър. Вигор сви рамене.
— Нямам представа. Може да е източникът на щама на Юда, може да е нещо друго. Знам само, че според Марко Поло е било достатъчно важно, за да го запази за идните поколения. А дори да греша, вече сте обиколили половината свят по следите на тази история — защо да спирате точно сега, когато сте само на крачка от края й?
Насър плъзна поглед из стаята. Сейчан се размърда.
— Пътят дотам е половин час, Амен. Струва си да отидем поне.
Грей предпочете да си замълчи, от страх че ако подкрепи предложението й, само ще вбеси Насър. Вигор заложи на по-директния подход:
— Марко Поло е положил значителни усилия да запази информацията за мястото на храма. Ватиканските мистици са положили не по-малко усилия да го защитят с код. Дори и местните хора твърдят, че храмът все още крие незнайни съкровища. Струва си да се огледа.
Ковалски вдигна ръка.
— А аз трябва да пусна една вода. Спешно. Насър се намръщи, но след миг стана.
— Ще прескочим да го видим този Байон. Но не открием ли нищо до обед — край.
После отново вдигна телефона до ухото си.
— Анишен, екзекуцията се отлага.
Грей посегна и стисна коляното на Вигор под масата.
„Благодаря ти“.
Вигор му хвърли поглед, който казваше, че още не са се измъкнали от блатото.
Насър побърза да потвърди предчувствието му:
— Анишен, единият родител, онзи, когото си избрала. Ще пощадим живота му, както обещах на монсеньора. Но все пак ни е нужно нещо, което и занапред да ни осигури пълното съдействие на командир Пиърс.
Насър впи поглед в Грей и продължи:
— За всеки час без задоволителен резултат отрязвай по един пръст. И понеже вече изгубихме повече от час заради напразните пазарлъци на командир Пиърс, първия пръст можеш да го отрежеш още сега.
И прекъсна връзката.
Грей знаеше, че е по-добре да си мълчи, но думите излязоха от устата му, преди да ги е спрял:
— Копеле проклето! Ще те убия! Насър го изгледа спокойно.