Лиза се намръщи при тази поредна загадка. Девеш се завъртя към вратата.
— Преди това обаче ще идем при вашите приятели в свързочния център и ще потушим няколко пожара.
07:02
Вашингтон
Пейнтър гледаше репортажите на трите плазмени екрана в кабинета си — Фокс, Си Ен Ен, Ен Би Си. Всичките бяха за взрива близо до Джорджтаун.
— Значи всичко е наред — каза Пейнтър, застанал прав зад бюрото си. Натисна слушалката в ухото си. Гласът на Лиза, пропътувал половината свят, се чуваше слабо. — Дженингс от научния отдел здравата се беше уплашил. Готов беше да пусне бомби над острова.
— Съжалявам за фалшивата тревога — каза Лиза. — Пробите се оказаха замърсени, нищо повече. Тук всичко е наред… доколкото е възможно при цял кораб с болни хора. По първоначални данни се касае за цъфтеж на „огнена трева“. Случвало се е и преди в този район. Вдига се токсичен облак й опразва плажовете. До ден-два ще се изчисти напълно и с Монк ще се приберем.
— Това ми е първата добра новина за деня — отвърна с въздишка Пейнтър.
Очите му току се връщаха към плазмените екрани. Горският пожар зад обезопасената квартира най-после утихваше. Пожарни коли изливаха тонове вода върху поразения периметър.
Лиза прошепна в ухото му:
— Знам, че си зает. Ще ти се обадя пак след дванайсет часа, както е по план.
— Добре. Иди да поспиш. Залезът там сигурно е страхотен.
— Така е. Аз… ще ми се и ти да беше тук, за да му се порадваме заедно.
— И на мен. Но скоро пак ще се видим. Сега обаче си имам други грижи на главата.
На екрана телевизионен хеликоптер се спусна ниско да улови за сутрешните новини останките от обезопасената квартира. Вече бяха съобщили заключенията на противопожарните инспектори. Следи от гуми в задния двор вече ги бяха отвели до изоставен форд тъндърбърд, същия, с който Грей беше пристигнал преди няколко часа. И с който очевидно беше поел не по улиците, а право през парка. Къде беше отишъл след това обаче? До този момент нямаше и помен нито от Грей, нито от родителите му, нито от ранената агентка на Гилдията.
„Къде са се покрили?“ — Аз също имам работа тук — каза Лиза.
— Имаш ли нужда от нещо? — Не…
Пейнтър долови колебанието в гласа й.
— Лиза? Какво има?
— Нищо. — Прозвуча някак троснато. — Май просто съм уморена. Знаеш каква ставам по това време на месеца.
Секретарят му Брант се появи с количката си в кабинета му, стиснал купчинка факсове. Пейнтър мерна логото на изпращача върху най-горния лист. Полицейско управление Вашингтон. Поредният доклад от претърсването на местните болници. Пейнтър взе листата от Брант и каза на Лиза:
— Гледай да си починеш тогава. — Очите му се плъзнаха по печатните редове. — Пази се и не забравяй плажното масло. Иначе ще приличам на някой призрак до твоя островитянски тен.
— Добре. — Гласът й съвсем беше спаднал. Сателитната връзка на кораба очевидно се нуждаеше от още настройки. Въпреки това Пейнтър долови разочарованието в гласа й. И на него му беше домъчняло.
— Ще се видим скоро — завърши той. — А след половин ден ще се чуем пак. Сега върви да поспиш.
Връзката прекъсна. Пейнтър извади слушалката от ухото си и седна зад бюрото. Дръпна пред себе си купчинката доклади. Първо щеше да ги прегледа, а после щеше да звънне на Дженингс с добрата новина.
Ако не друго, поне една от кризите се беше оказала фалшива.
18:13
В открито море
Лиза остави телефонната слушалка. Сърцето й блъскаше като полудяло. Връзката беше прекъсната по знак на Девеш Патанджали. Той стоеше при вратата на ултрамодерния комуникационен център на кораба, опрял се с две ръце на бастуна си.
Поклати глава разочаровано.
Стомахът на Лиза се сви. Разбрал ли беше какво се беше опитала да направи? Стана от мястото до радиста. Един от пазачите я стисна веднага над лакътя.
— А трябваше само да следвате сценария, доктор Къмингс — каза Девеш с глас, натежал от раздразнение. — Простичка молба с надлежно обяснени ви последствия. Паника смрази кръвта й.
— Аз… следвах сценария. Не казах нищо подозрително. Пейнтър мисли, че всичко е наред. Точно както искахте.