Выбрать главу

Зад него придружителката на Девеш, Сурина, отстъпи крачка назад с покорно сведена глава, сякаш се оттегляше, след като е сервирала чай. Ръцете й бяха празни, но Лиза не се съмняваше, че именно тя е прерязала гърлото на лекаря и е прибрала кинжала си толкова бързо, колкото го беше използвала.

Линдхолм се срина по очи на пода. Мекият килим попи кръвта в разширяващо се петно. Пръстите на едната му ръка се сгърчиха конвулсивно, после застинаха.

— Копеле гадно… — изръмжа Райдър.

Девеш пристъпи към Лиза.

— З-защо? — заекна тя, изстинала до мозъка на костите си.

— Както вече споменах, нищо не убягва на вниманието ни, доктор Къмингс. Включително уменията на доктор Линдхолм. Или по-скоро липсата им, когато става въпрос за научни изследвания и работа на терен. Той изпълни предназначението си — обади се в СЗО и приспа бдителността им. Извън това обаче беше по-скоро пасив, отколкото актив. Ако не друго, смъртта му послужи поне за едно. За демонстрация. Не само да покаже цената на неподчинението. — Девеш впери очи в нейните. — Мога ли вече да приема, че сте разбрали каква е въпросната цена, доктор Къмингс?

Тя кимна бавно, втренчила поглед в кървавото петно.

— Добре тогава — каза Девеш и се обърна към останалите. — Смъртта му имаше за цел да даде урок на всички ви. Урок за това колко важна и сериозна е нашата мисия. Животът на всеки от вас зависи от ползата, която допринасяте. Съвсем просто е, както виждате. Или работите здраво, или умирате. Съветвам ви да внушите това и на своите колеги, за да не се стига до нови демонстрации.

Плесна с ръце.

— А сега, след като приключихме с неприятната част, да се хващаме на работа. — Даде знак на маора. — Ракао, погрижи се гостите ни да бъдат отведени на работните си места. Аз лично ще отведа доктор Къмингс при нейния пациент.

Ракао прибра пистолета си в кобура и даде някакви нареждания на хората си. Девеш поведе Лиза по коридора, далеч от всички останали. Подминаха онемелите от ужас деца. Един от пазачите ги връщаше там, откъдето ги бяха довели.

Сурина, която вървеше след Лиза и Девеш, спря до братчето и сестричета. Приведе се над момичето, което все така се гушеше до брат си. Протегна към него празната си длан, а после щракна с пръсти и увит в целофан бонбон се появи като по магия в ръката й. Сурина го предложи на малкото момиче, но детето само се сви още повече под ръката на брат си. Той обаче, в пристъп на практичност, посегна и грабна бонбона от дланта на Сурина, сякаш беше примамка в капан за мишки.

Сурина се изправи плавно в дългата си дреха от бродирана коприна, като погали пътьом бузката на момичето. По пръстите й останаха мокри следи от сълзите на детето. Лиза се запита дали и гърлото на Линдхолм беше прерязала със същата ръка. Лицето на Сурина не трепна и за миг.

Лиза се обърна и продължи след Девеш.

Той я отведе при последната каюта на тази палуба, отключи и влезе. И тази каюта беше от големите. Във външното помещение на апартамента беше струпано внушително оборудване. Девеш го подмина без коментар и продължи към спалнята.

Лиза — вървеше по петите му — мярна над рамото му позната фигура, положена на леглото в кислородната си палатка — жена, свързана към следящо жизнените й функции оборудване, с руса коса като нейната, но подстригана съвсем късо. Току-що бяха минали покрай носилката, с която я бяха докарали тук и с която я бяха свалили от хеликоптера. Чертите й все така не се различаваха под кислородната маска, покрила почти цялото й лице.

Двама мъже, същите санитари, които я бяха извадили от хеликоптера, нагласяваха последните кабели и тръбички, свързващи жената с подреденото отстрани мониториращо оборудване. Лиза плъзна поглед по машините — електроенцефалограф, ЕКГ, доплеров монитор за кръвното налягане. Към гърдите на пациентката вече беше включен централен източник, свързан към банка за интравенозно вливане. Единият мъж се наведе да нагласи торбичката, свързана към уринарния катетър.

Девеш вдигна ръка към жената в леглото.

— Позволете да ви представя доктор Сюзан Тунис, морски биолог от Куинсланд. Една от първите, сблъскали се с токсичния цъфтеж на цианобактериите. Вие, струва ми се, вече се познавате с друг от компанията й. Неизвестният пациент в изолационното отделение.