Лиза стоеше на прага. Нямаше представа защо я е довел тук, а и още не беше дошла на себе си след убийството на доктор Линдхолм. Дори това да беше една от първите жертви, какво общо имаше тя? Не беше нито вирусолог, нито бактериолог.
— Не разбирам — каза объркано. — На кораба има лекари които са по-квалифицирани от мен.
Девеш махна небрежно с ръка.
— За медицинските й нужди има кой да се грижи. Лиза смръщи вежди.
— Тогава защо…?
— Доктор Къмингс, вие сте специалист по физиология, Със значителен опит в изследователската работа на терен. Но което е по-важно, вече сте имали повод да докажете изобретателността си. Досега от това се е възползвала Сигма. Сега ние имаме нужда от опита и потенциала ви. Бих искал лично да ми съдействате. С този конкретен случай.
— Защо с този? Защо именно тази жена?
— Защото тази именно пациентка държи ключа към всичко. — Девеш сведе поглед към жената. В очите му за пръв път се мярна тревога. — Тя крие загадка; загадка, която се корени дълбоко в историческото минало, още във времето на Марко Поло и неговите пътешествия из тези води… корени се и в една още по-голяма мистерия.
— Марко Поло? Мореплавателят? Девеш махна с ръка.
— Както вече казах, по тази следа върви друг екип на Гилдията. — Той кимна към жената. — Всичките ни усилия тук, всички изследвания, които ще проведем на борда на този кораб, всички жертви и саможертви, които ни предстоят, всички те се съсредоточават около тази жена.
— Все още не разбирам. С какво е толкова важна? Девеш сниши глас.
— Тази жена… тя се променя. Като бактериите. Щамът на Юда расте в нея.
— Но нали казахте, че вирусът не засяга човешките клетки?
— Така е. Вирусът прави в нея нещо друго.
— Какво?
Девеш се обърна и я погледна.
— Използва я като инкубатор.
ИНКУБАТОР
7.
За едно незнайно пътешествие
6 юли, 06:41
Истанбул
За по-малко от ден Грей се беше озовал от другата страна на земното кълбо… и в един съвсем различен свят. От минаретата на безбройните истанбулски джамии ехтеше призивът за сутрешната молитва. Изгревът хвърляше дълги сенки и подпалваше куполите и кулите на града.
Грей наблюдаваше всичко това от птичи поглед — от ресторанта на покрива, където чакаше заедно със Сейчан и Ковалски. Никой не изглеждаше щастлив. Бяха уморени след дългия полет и изнервени от часовата разлика. Ала тъпата болка зад очите на Грей се дължеше повече на собствените му грижи. Преследван от убийци и издирван от собственото си правителство, той започваше да се пита дали изборът му на партньор е подходящ.
А сега и това странно повикване в Истанбул. Защо? Нямаше логика. Дори Сейчан, като никога, изглеждаше озадачена, Докато разбъркваше меда в малката позлатена чашка с турски чай. Сервитьорът, с традиционно елече с бродерия в златно и синьо, се приближи да напълни повторно чашата на Грей.
Той поклати глава. От толкова много кофеин главата му вече бръмчеше.
Сервитьорът не си направи труда да предложи чай на Ковалски. Гигантът, облечен с дънки, черна тениска и дълъг сив шлифер, беше минал директно на десерта. Държеше запотена чашка гроздова ракия.
— Има вкус на препечени бонбони и асфалт — беше казал малко по-рано с кисела физиономия, но това не му попречи да изпие две чаши. Открил беше и студения бюфет, откъдето забърса няколко филии с масло, двайсетина маслини, кисели краставички, сирене и пет-шест твърдо сварени яйца.
На Грей не му се ядеше. Твърде много тревоги и въпроси се блъскаха с лакти в главата му.
Стана и отиде при зидания парапет, обточващ покривната тераса. Застана така, че да е в сянката на чадъра до масата им. Като гореща точка в борбата срещу тероризма, Истанбул беше под постоянно сателитно наблюдение. Като нищо програмата за лицево разпознаване на някоя разузнавателна агенция може вече да обработваше уловения му от сателит образ.
Като нищо Сигма или Гилдията може да бяха уловили дирите му.
Сейчан дойде при него и остави чашата си на облицования с теракота парапет. Беше проспала целия полет дотук в луксозната обстановка на първа класа. Сега лицето и беше възвърнало нормалния си цвят, но тя все още накуцваше, щадеше раната. На борда на самолета се беше преоблякла в по-свободни дрехи — кафеникави панталони и широка тъмносиня риза; запазила беше само черните си мотористки ботуши.