Насър хвърли поглед на Анишен. Видя игривите пламъчета в очите й, запалени от кръвопролитието преди малко. — Поне единият ни трябва жив — предупреди я той.
Тя се нацупи шеговито и извади оръжието си.
Насър бутна с един пръст дръжката и открехна вратата Тя се отвори безшумно на смазаните панти. Не скръцна дори. Насър пристъпи внимателно в настлания с мрамор коридор. Откъм стая в дъното се процеждаше светлина.
Насър спря.
Примижа с едно око.
Въздухът беше някак… по-неподвижен от нормалното. Беше и прекалено тихо. Не беше нужно да продължава навътре. Затаи дъх. Вече знаеше, че апартаментът е празен.
Въпреки това даде знак на Анишен да поеме едната страна. Той пое другата. За броени минути обходиха апартамента, провериха дори килерите и гардеробите.
Нямаше никого.
Анишен стоеше в голямата спалня. Леглото беше оправено, покривката — изпъната..
— Докторчето ни излъга — каза тя ядосано, но и с известна доза уважение. — Не са тук.
Насър беше в банята. Клечеше на едно коляно. Беше видял нещо на пода, търкулнато под тоалетката.
Посегна да го вземе.
Шишенце от лекарства с червен етикет. Празно.
Прочете написаното на етикета. Наименованието на лекарството и името на пациента. Джаксън Пиърс.
— Били са тук — измърмори и се изправи.
Доктор Корин не ги беше излъгал. Казал им беше истината, или поне онова, което считаше за истина.
— Отишли са другаде — каза Насър на път към спалнята. Стисна в юмрук празното шишенце, овладявайки гнева си. Командир Пиърс го беше подхлъзнал отново. Първо с обелиска, а сега и с фалшивото скривалище на родителите си.
— Какво ще правим? — попита Анишен. Той вдигна празното аптекарско шише. Имаха още един шанс. Последен.
07:30
Истанбул
— Като за начало — каза Сейчан, — какво знаете за Марко Поло?
Беше си сложила слънчеви очила със синкав оттенък на стъклата. Слънцето се беше издигнало достатъчно, за да покрие ресторанта с черга от сенки и ярки петна. Бяха се преместили на една усамотена маса в ъгъла и се криеха под чадъра й.
Грей ясно долови колебанието в гласа на Сейчан… както и известна доза облекчение. Явно се мяташе между породеното от предпазливост желание да контролира потока информация и вътрешния импулс да сподели с някого тежестта на знанието.
— Мореплавател, живял през тринайсети век — отговори Грей. Беше прочел това-онова за Марко Поло по пътя насам. — Заедно с баща си и чичо си прекарал две десетилетия в Китай като почетен гост на монголския император Кублай хан. И след като се върнал в Италия през 1295, разказал за пътешествията си на един френски писател, Рустичело, който ги описал в книга.
Книгата на Марко Поло „Описание на света“, или просто „Книга“, станала изключително популярна в цяла Европа и буквално помела континента с невероятните си истории — за безкрайните и безлюдни пустини на Персия, за пълните с живот китайски градове, за далечни страни, обитавани от голи идолопоклоници и магьосници, за острови на човекоядци и невиждани зверове. Книгата запалила въображението на европейците. Дори Христофор Колумб я взел със себе си, когато потеглил към Новия свят.
— Само че какво общо има това със ставащото днес? — завърши Грей.
— Много общо има — отговори Сейчан и плъзна поглед по събеседниците си.
Вигор отпиваше от чая си. Ковалски беше опрял лакът на масата и подпираше с юмрук главата си. Изглеждаше отегчен, но Грей забеляза как очите му шарят по лицата им и следят внимателно реакциите и на тримата. Бившият моряк май не беше толкова повърхностен, колкото изглеждаше на пръв поглед, реши Грей. Ковалски усети погледа му и се зае да хвърля на врабците трохи от сервирания с чая кекс.
Сейчан продължи:
— Историите на Марко Поло не са толкова еднозначни, колкото си мислят повечето хора. Оригиналният текст на книгата му не е оцелял, до нас са стигнали само копия на копията. Многобройните преводи и преиздания са породили значими различия.
— Да, четох и за това — каза Грей с надеждата да съкрати предговора й. — Има толкова много несъответствия, че някои хора се питат дали Марко Поло действително е съществувал. Или е бил измислен от френския писател.
— Съществувал е — настоя Сейчан. Вигор кимна в знак на съгласие.