Монк нямаше време да обяснява.
— Да, знам… на онези типове им се случи случка с раци. Икономът се появи откъм салона.
Райдър му даде знак да се върне и каза високо:
— Не е необходимо, Питър. Благодаря ти.
Монк се зае да разтовари подноса. Повдигна един от сребърните капаци, колкото да се видят двете малки радиостанции в чинията отдолу.
— Допълнително ястие за вас и Лиза. — Върна капака на мястото му и повдигна следващия. — Както и десерт, разбира се.
Два пистолета малък калибър. Един за Райдър и един за Лиза.
Очите на милиардера се разшириха. Очевидно схващаме бързо.
— Кога? — попита само.
— Ще държим връзка по радиостанциите. На осми канал. Него пиратите не го използват. — Двамата с Джеси бяха използвали тази дължина на вълната цял ден, без никой да се усети. — Ще можете ли да предадете радиото и пистолета на Лиза?
— Ще се постарая.
Монк се изправи. Не смееше да се бави повече, за да не събуди подозрителността на пазачите.
— А, да, под последния похлупак има оризов пудинг.
И тръгна назад към салона. Чу Райдър да мърмори след него:
— Ега си гадорията… пудинг с ориз.
Монк въздъхна. Богатите бяха най-щастливи, когато има за какво да мрънкат. Стигна до двойната врата и излезе в коридора. Един от пазачите го попита нещо на малайски.
Вместо отговор Монк навря пръст в лицето му, изръмжа нещо нечленоразделно и продължи към асансьора.
За щастие асансьорът още беше на етажа и вратите се отвориха веднага. Той се мушна вътре точно когато започваше следващото парче на АББА.
Изпъшка страдалчески.
Радиото на колана му изписука. Монк го вдигна към устните си.
— Какво? — попита тихо.
— Чакай ме в каютата — каза Джеси. — Слизам.
Бяха намерили празна каюта, която превърнаха в база на операцията.
— Какво става?
— Говори се, че днес сме щели да спрем в някакво пристанище. Надуват двигателите, за да стигнем преди мръкнало. По метеорологичния канал предупреждават за буря в района на Индонезийските острови, бързо набирала сила. Така че трябва да спрат някъде.
— Ще те чакам — каза Монк и прекъсна връзката. Закачи радиото на колана си и затвори очи. Може пък късметът да им се усмихваше най-после. Запресмята наум, като припяваше несъзнателно с АББА. „Пробвай си късмета с мен“.
Е, песента всъщност не беше лоша.
13:02
Лиза сведе поглед към пациентката си. Жената беше облечена със синя болнична роба и свързана към какви ли не мониториращи машини. Двама санитари чакаха в съседната стая.
Лиза ги беше помолила да я оставят насаме с пациентката.
Сега стоеше до леглото и се бореше с чувството си за вина.
Знаеше данните за пациентката наизуст: бяла жена, ръст метър и шейсет, петдесет и пет килограма, руса коса, сини очи, белег от апендектомия долу вляво на корема. Радиографското изследване беше показало старо и добре зараснало счупване на лявата ръка под лакътя. Биографичните данни, събрани от Гилдията, разясниха и причината за счупването — падане от скейтборд.
Лиза помнеше наизуст и резултатите от кръвните тестове на жената — чернодробни ензими, урея, креатинин, жлъчни киселини, клетъчно броене. Знаеше и последните резултати от изследванията на урината и фекалните култури.
До леглото имаше малка количка с подредени инструменти за преглед — отоскоп, офталмоскоп, стетоскоп, ендоскоп. От сутринта ги беше използвала всичките, многократно. На нощното шкафче до леглото белееха сгънатите на хармоника графии от снощните кардио и енцефалограми. Беше ги Разглеждала сякаш часове. През целия вчерашен ден се беше занимавала с това — изчела беше подробно медицинския картон с историята на заболяването, както и повечето доклади на вирусолозите и бактериолозите, които Гилдията беше стоварила на борда.
Пациентката не беше в кома. Най-точно беше да се каже че е в състояние на кататоничен ступор. Наблюдаваше се силно изразена cerea flexibilitis — восъчна еластичност. Тоест, ако сгънеш, разгънеш или преместиш някой от край. ниците й, той си оставаше в това положение, като на манекен. Дори ако позицията е болезнена… както Лиза се беше уверила лично.
На практика Лиза вече знаеше всичко за тялото на жената.