Налегна я внезапна умора и тя реши да спре за миг и да погледне на пациентката си от друг ъгъл.
Не с инструменти и тестове, а емоционално.
Да види човека, скрит зад резултатите от изследванията.
Доктор Сюзан Тунис беше уважаван учен с обещаваща кариера. Дори беше намерила мъжа на мечтите си. И като се изключеше фактът, че Сюзан беше омъжена от пет години, животът й много приличаше на Лизиния. Сполетялата я беда беше просто напомняне колко крехки са очакванията ни, надеждите и мечтите, животът ни.
Лиза посегна и стисна лекичко ръката на Сюзан. Латексовите ръкавици отнеха човешкото от жеста.
Така или иначе, пациентката не реагира.
Вратата на апартамента се отвори и санитарите в съседната стая се размърдаха. Лиза чу гласа на доктор Девеш Патанджали — шефът на научния екип, пратен от Гилдията, идваше на посещение.
Тя пусна ръката на Сюзан.
Девеш влезе. Вездесъщата му сянка, Сурина, се плъзна към един стол във външната стая и приседна чинно с ръце в скута. Съвършената компаньонка… съвършена в своята смъртоносна ефикасност.
Девеш подпря бастуна си до вратата и се приближи до Лиза.
— Виждам, че тази сутрин сте се запознали отблизо с нашия нулев пациент.
Лиза скръсти ръце и не каза нищо. Девеш за пръв път от случая с детето повеждаше нещо като разговор с нея. Повече време прекарваше с Анри в токсикологичната лаборатория и с Милър в лабораторията по инфекциозни болести. Нея беше оставил да работи на спокойствие. Колкото до самата Лиза, тя се хранеше сама в каютата си или тук, в апартамента.
— След като придобихте представа за състоянието на мода ценна пациентка, какво можете да ми кажете за нея?
Макар че се усмихваше, заплахата лъхаше от думите му на вълни.
Лиза си спомни хладнокръвното убийство на Линдхолм. Убийство с единствената цел да послужи за урок — бъдете полезни. Девеш очакваше от нея резултати, нестандартни решения, които са убягнали на другите учени. Имаше чувството, че я е оставил толкова време насаме с пациентката именно за да я предпази от чуждите мнения относно диагнозата.
Девеш искаше личната й, неповлияна преценка.
Ала тя помнеше собствените му думи за вируса, за онова, което прави вътре в жената. „Използва я за инкубатор“.
Лиза застана до леглото и вдигна ръкава на жената, оголи ръката й до лакътя. Според картона крайниците й били покрити с мехури и Кървящи обриви. Сега обаче кожата й беше чиста и здрава. Май не ставаше въпрос само за „инкубация“.
— Щамът на Юда я лекува — каза Лиза с пълното съзнание, че в момента я подлагат на тест. — Или по-точно, вирусът внезапно е решил да превърти лентата назад. По някаква незнайна причина е започнал да трансформира смъртоносните бактерии в тялото й в първоначалния им безвреден вариант.
Той кимна.
— Измита същите онези плазмиди, които е вкарал в бактериите й. Но защо?
Лиза поклати глава. Не знаеше. Поне не със сигурност.
Девеш се усмихна и това придаде на лицето му топло и дружеско изражение.
— Този въпрос препъна и нас — каза той.
— Аз обаче имам хипотеза — каза Лиза.
— Сериозно? — В гласа му звънна нотка на изненада. Лиза го погледна в очите.
— Тялото й се възстановява, но аз се запитах защо пациентката още е в кататония. Ступор като този възниква само при травма на главата, цереброваскуларна болест, метаболитно заболяване, алергична реакция към медикаменти или енцефалит.
Постави ударение върху последната причина.
„Енцефалит“.
Възпаление на мозъка.
— Направи ми впечатление, че липсват резултати от един важен тест — каза тя. — Пункция и изследване на цереброспинална течност. В документацията, която ми дадохте, този тест не е описан. Предполагам, че все пак сте го направили, за да проверите течностите около мозъка й.
Девеш кимна.
— Бахут сахи. Браво на вас. Да, направихме го.
— И сте открили в течността щама на Юда. Още едно кимване.
— Казахте, че вирусът заразява единствено бактерии, че ги превръща в малки чудовища, но не може да нахлуе директно в човешките клетки. Това обаче не му пречи да плува в мозъчната течност. Именно това имахте предвид, когато споменахте за инкубация. Вирусът е в главата й.
Той въздъхна и кимна.
— Да, изглежда, там иска да отиде.
— Значи феноменът не се наблюдава само при този пациент?