Като бъде полезна.
Отиде при количката с инструменти до леглото и взе офталмоскопа. Преди да отиде на коктейла, искаше да проследи едно отклонение, нещо, което беше премълчала пред Девеш.
Нещо, което със сигурност беше невъзможно.
02:02
Вашингтон
С една крачка назад.
Пейнтър хукна на бегом по стълбището към фоайето на хотел „Финикс Парк“ — нямаше нерви да чака асансьора. Екипът криминолози на Сигма още беше горе и оглеждаше стая 334. Двама агенти на ФБР спореха с местните власти.
Вечните вбесяващи спорове за юрисдикцията.
Лудост някаква, това беше.
Така или иначе, солидни, улики едва ли щяха да намерят.
Преди час бяха прекъснали дрямката му в спалното на централата. Един от капаните им най-после беше щракнал Поръчка за изпълнение на рецепта на името на Джаксън Пиърс. Номерът на социалната осигуровка съвпадаше. Първият им пробив, откакто Грей и компания бяха избягали от взривената явка. Пейнтър беше пуснал през проследяващата система на Агенцията за сигурност имената и номерата на всички близки и познати на Грей, включително на родителите му.
Веднага беше пратил отряд за спешни действия в аптеката, а самият той беше поел с друг екип към адреса на доставката. Хотел „Финикс Парк“. От аптеката бяха потвърдили поръчката, но служителят, който тръгнал с доставката, още не се бил върнал. Опитвали се да го открият по мобилния, но засега безуспешно. От аптеката дори звънели е хотела, но на вътрешния номер в стаята не отговарял никой.
Когато пристигна в хотела, Пейнтър разбра защо. Стаята беше празна. Който и да беше отседнал тук, вече го нямаше. В книгата на хотела срещу номера на стаята беше вписано Фред и Джинджър Роджърс, възрастна двойка според мъжа на рецепцията. Били сами. Платили в брой. Грей очевидно не бе дошъл с тях. А и той никога не би допуснал такава груба грешка — да поръча лекарство по лична рецепта и така да задейства алармата.
Какво бе накарало родителите му да се решат на толкова рискован ход? Хариет беше умна жена. Явно не бе имала друг избор. Защо не бяха изчакали обаче? Защо бяха побягнали, преди лекарството да е пристигнало? Обикновена диверсия, която да отклони вниманието на всички по грешна следа?
Едва ли Грей никога не би използвал родителите си по този начин. Би се погрижил да се скрият някъде под чуждо име и да си налягат парцалите. И толкоз. Имаше нещо гнило тук. Никой не беше виждал възрастната двойка да напуска хотела.
Стоеше и въпросът с липсващия служител на аптеката.
Пейнтър мина през вратите на стълбището и закрачи през фоайето.
Нощният управител му кимна, кършеше ръце.
— Готов съм със записа на охранителната камера от фоайето. Ако искате, да ви го пусна?
Отидоха в офиса на управителя. Върху един шкаф за документи имаше телевизор с вградено видео.
— Върнете записа един час назад — каза Пейнтър след кратка справка с часовника си.
Управителят включи видеото и превъртя касетката до указаното място. Фоайето беше празно с изключение на жената зад рецепцията — обработваше някаква документация.
— Лоис. — Управителят почука с пръст по екрана. — Бедната, направо е потресена.
Пейнтър не обърна внимание на коментара, само се наведе по-близо към телевизора.
Вратата на фоайето се отвори и фигура в бяла престилка се приближи до рецепцията. Представи документ за самоличност и тръгна към асансьорите.
Лоис се върна към работата си.
— Тази ваша Лоис видяла ли е разносвача да си тръгва?
— Мога да попитам… Пейнтър спря лентата на пауза. Жена.
А не мъжът, когото бяха пратили от аптеката.
Образът от охранителната камера беше зърнест, но азиатските черти на жената бяха очевидни. И познати. Същата жена Пейнтър беше видял на записа от охранителните камери в обезопасената квартира.
Жената беше от екипа на Насър.
Пейнтър натисна бутона и измъкна касетката почти на сила. Завъртя се толкова бързо, че управителят отскочи стреснато. Пейнтър вдигна касетката със записа.
— Никой не трябва да знае за това — каза твърдо, впил поглед в очите на управителя, с надеждата, че изглежда достатъчно заплашителен, което не беше трудно предвид настроението му. — Нито полицията, нито даже ФБР.
Мъжът закима енергично.
Пейнтър тръгна към вратата, свил ръка в юмрук; изгаряше от желание да удари нещо.