Опита се да извърне глава, но Грей не й позволи.
— Щом не е имало къртица — попита той, — как е разбрал Насър за обезопасената квартира? Откъде е знаел къде да ни спретне засада?
— Лоша преценка от моя страна. — Очите й се втвърдиха.
— И друго няма да кажа. Ще трябва да ми повярваш, че съм се водила от добри намерения.
— Да ти повярвам? — изсмя се той.
Реакцията му явно я нарани. Тя наведе едва доловимо глава.
Грей не намали натиска.
— Ако можех да разчитам на Сигма от самото начало… Тя го погледна право в очите.
— Щеше да си с вързани ръце, Грей. А мен щяха да ме тикнат в някой затвор. И двамата щяхме да сме безполезни. Важно беше да измъкна и двама ни по най-бързия и ефикасен начин. Затова не разсеях заблудата ти.
Грей търсеше нещо в изражението й, някаква издайническа емоция, която да я обвини в лъжа. Не откри нищо. Тя продължаваше да го гледа в очите, открито, предизвикателно. Дори не си направи труда да скрие, че не му казва цялата истина.
Грей се навъси, проклинаше се наум. Трябвало бе да внимава повече с нея.
— Що ли не оставя Насър да ти пръсне мозъка?
— Кой тогава ще ти пази гърба, Грей? На кого можеш да разчиташ? На Ковалски? Той е на практика безполезен. Обаче имаш мен. Това е положението, мамка му. Приеми го — и толкова. Е, може и да продължим да спорим и да пропилеем последната ти възможност да се свържеш със Сигма. Или да оставим този разговор за по-късно. Избирай.
И кимна към вратата.
— Във фоайето на хотела има телефон. Това е една от причините да заблудя Насър къде сме. Мога да се закълна, че вече е уредил подслушването на всички обществени телефони в комплекса на Хагия София. Телефонът във фоайето обаче сигурно още е безопасен. Поне в достатъчна степен. И гледай да си кратък. Времето ни изтича.
Грей пусна ръката й и я блъсна настрани.
И пак онова наранено изражение на лицето й.
„Ами да страда“.
Ако знаеше, че няма къртица, можеше да се свърже с Пейнтър още в самото начало. Ако не друго, щеше да подсигури безопасността на родителите си.
Сейчан, изглежда, се досети откъде извира гневът му. Плъзна ръка по лицето си, гласът й омекна, натежал от смъртна умора.
— Аз също смятах, че са на сигурно място, Грей. Наистина.
Искаше му се да й отвърне с нещо гадно, да я нарани с Думи, но нищо не му дойде наум. Защото гневът заприщване мислите му и защото не можеше да стовари цялата вина върху нея.
Не можеше да избяга от простата истина.
Той беше оставил родителите си на произвола на съдбата.
Той и никой друг.
03:04
Вашингтон
— Директор Кроу, получавам повикване по секретна линия от Истанбул.
Пейнтър вдигна поглед от купчината сателитни разпечатки и обърна глава към шефа на комуникационния отдел. Кой пък можеше да го търси от Истанбул?
Вече цял час Пейнтър водеше ожесточени преговори с шефовете на Националната разузнавателна служба и Агенцията за национална сигурност в опит да получи пълен достъп до ЕШЕЛОН — тяхната сателитна система за наблюдение, и да издейства приоритетно претърсване на района около остров Рождество. Само че въпросният район беше твърде отдалечен и твърде слабо населен, следователно влизаше в категорията на нискорисковите обекти, на които не се полагаше постоянно наблюдение. Принуден да прибегне до други източници, Пейнтър най-после беше успял да убеди комплекса на обединената австралийска отбрана в Пайн Гап да насочи един от сателитите си към района. Ала това изискваше време — още цели Четиринайсет минути.
— Командир Пиърс е, сър — каза шефът на комуникациите и му подаде телефонната слушалка.
Пейнтър грабна слушалката.
— Грей? Тук директор Кроу. Къде си? Гласът се чуваше слабо.
— Сър, времето ми е малко, а трябва да ви съобщя доста неща — почна официално Грей.
— Слушам те.
— Първо, родителите ми са били отвлечени от агент на Гилдията.
— Амен Насър. Това го знаем. Вече ги търсим. Последва кратко изненадано мълчание, после Грей продължи:
— Трябва незабавно да се свържете с Монк и Лиза. Грози ги сериозна опасност в Индонезия.
— Това също ни е известно. Тъкмо се опитвам да уредя сателит. Ако си приключил с онова, което вече знам, защо не започнеш от самото начало?
Грей си пое дълбоко дъх и разказа накратко какво се беше случило, откакто Сейчан се бе появила с гръм и трясък в живота му. Пейнтър му зададе няколко въпроса и парченцата от пъзела започнаха да се нареждат. И сам беше стигнал до някои заключения, докато чакаше онези от Агенцията за сигурност да реагират. Например, че Гилдията като нищо може да е забъркана в събитията около Рождество. Кой друг разполагаше с ресурсите да отвлече населението на цял остров и да изчезне яко дим? Грей просто потвърди подозренията му и даде отговор на въпроса защо се случва всичко това. Дори му даде име.