Вигор разчисти малко място на масата, наклони тубичката и я тръсна леко. Нещо бяло и навито на тръбичка изпадна от вътрешността й.
— Свитък — каза Грей.
Вигор огледа внимателно находката, без да я докосва. Годините проучвания и професионален опит му позволиха да прецени дори с невъоръжено око какво представлява свитъкът… или по-скоро какво не представлява.
— Не е пергамент, нито велен, нито дори папирус.
— Какво е тогава? — попита Балтазар.
Вигор съжали, че няма лабораторни ръкавици. Не му се искаше да пипа стария свитък с голи ръце — потта и най-вече мазнините можеха да го повредят. Вигор се огледа, взе един молив от бюрото на куратора и подхвана с гумичката му свободния край на свитъка.
Свитъкът се разви с лекота, материята беше деликатна и прозирна.
— Прилича на плат — каза Грей.
— Коприна. — Вигор продължи да развива навития плат — Бродирана е — каза и кимна към финия черен бод по бялата коприна.
Ала бродерията не изобразяваше картина иди геометрични фигури. А ред след ред наклонен шрифт по цялата дължина на развития вече свитък.
Грей извъртя глава да прочете написаното, но само смръщи неразбиращо вежди.
— Това е lingua lombarda — възкликна със страхопочитание Балтазар.
Вигор не можеше да откъсне поглед от бродираните редове.
— Италианският диалект от областта, където е живял Марко Поло. — Посегна с трепереща ръка и проследи с гумичката на молива първия ред, като превеждаше на глас: „Молитвата ни беше чута по странен начин“.
Вдигна поглед към Грей и прочете разбирането в очите му.
— Завършекът на историята — каза Грей. — Започва от там, където свършва разказът в екземпляра, който притежава Гилдията.
— Липсващите страници — съгласи се Вигор, — бродирани на коприна.
Грей хвърли неспокоен поглед към вратата, после махна към копринения дневник.
— Прочети и останалото.
Вигор започна от началото, което продължаваше разказа за приключенията на Марко и неговата група. Първата част описваше изпитанията им в Града на мъртвите, където бяха попаднали в капан, обградени от орда канибали. Вигор преведе внимателно следващата част от историята; гласът му потрепваше развълнувано от силата на думите — думите на самия Марко Поло.
Молитвата ни беше чута по странен начин. Ето как стана това:
Нощта падна над Града на мъртвите. От висотата на нашето убежище виждахме гробовните светлини, плъзнали по крепостния ров и водоемите в града долу — светлини с оттенъка и лъскавината на плесени и гъби. Светлина съвсем подходяща за този ужасен пир, дошъл сякаш от търбуха на Ада — мъртъвци се хранеха с мъртва плът. Не съзирахме надежда за спасение. Кой ангел би посмял да се яви тук, в тази прокълната земя?
Ала стана тъй, че откъм тъмната гора се появиха три фигури. Ето как изглеждаха те — кожата им хвърляше сияние като онова от водоемите и крепостния, ров, а ужасните канибали се разстъпваха пред тях, както нива с жито се привежда пред порив на вятъра. Тримата прекосиха града, без да бързат, но и без да се бавят, сякаш знаеха съвсем точно накъде са тръгнали. Когато наближиха кулата, видяхме, че тези странни привидения са от същия народ като онези, които се хранеха с плътта на мъртвите си другари. Ала кожата им грееше с някаква Благословена светлина.
Обзети от предълбок ужас, хората на хана захвърлиха оръжията си и се проснаха по лице върху камъка. Тримата влязоха в кулата и се качиха при нас, без някой да ги спре. Лицата им бяха изпити като от треска, но иначе изглеждаха здрави, а не като братята си долу. Ала плътта им не беше като човешка плът. Сиянието проникваше сякаш до костите им, движението на червата им и пулсът на сърцата прозираха през кожата им. Стана така, че един от тримата се опря за миг до един от ханските хора. Нещастникът изпищя и отскочи като опарен — а кожата му се изду на мехури и почерня на мястото на допира.
Брат Агреер вдигна кръста си срещу тримата; ала първият от тях се приближи без страх и докосна разпятието на доминиканеца. Заговори на език, който никой от нас не разбираше, ала след дълго жестикулиране разбрахме какво искат от нас — да пием от издълбаната половина на някакъв черупчест плод.
Един от хората на хана, изглежда, разбираше достатъчно странния им език, за да схване какво ни казват. Предлагали ни дар с изключителна целебна сила, който да ни предпази от върлуващата в града чума. Ала дано Небесата простят на всинца ни за онова, в което щеше да ни превърне цярът.