– Виж, Асунсион, при теб проблемът е с метаболизма. Това е временно, не се притеснявай. Свързано е с менопаузата. Ще забележиш също горещи вълни, загуба на либидото, нощно изпотяване, ускоряване на пулса, влагалищна сухота, инконтиненция, раздразнителност, болки в ставите, проблеми с храносмилането, промени в телесната миризма...
– На какво ще замириша? – попита ужасена Асунсион, Все едно виждаше собствената си трансформация от жена в хлебарка – подобна на онази, която Кафка описва в прочутата си „Метаморфоза“.
И пред тази фатална диагноза Асунсион, която бе станала истинска Жана д'Арк, борейки се с неотдавнашнama си емоционална разруха, реши да се бие със зъби и нокти срещу излишните килограми.
Не успя. Изгуби войната. Плака неутешимо, а спиралата по миглите ѝ се разтече по лицето.
Пак се погледна в огледалото – рошава и с размазан грим, и извика: „Това е, край!“ със същата енергия, с която старата им бавачка от Малага крещеше, когато пакостите на братята ѝ и нейните собствени стигнеха твърде далеч. Вдигна кантара над главата си и го запрати с все сила срещу огледалото. Проклет кантар, проклето огледало!
Този ден се излекува напълно. Превърна се в щастлива дебелана, която, ако не се напарфюмираше, миришеше на мазно, заради менопаузата – нещо, което се надяваше да премине. Щастлива дебелана, която помагаше в църквата на жени имигрантки да си намерят работа. Щастлива дебелана, която готвеше и се грижеше за децата си. Щастлива дебелана, която уважаваше шефката си Берта, превърнала се в най-добрата ѝ приятелка. Щастлива дебелана, която бе способна да каже: „Бях омъжена и, слава богу, се разведох“, без сълзите ѝ да издават фалшива храброст
Затова позвъняването на Берта в девет сутринта в онази майска неделя, шест години и половина преди първата ѝ „смърт“ приживе, ѝ напомни позвъняването на стюардесата. Отново почувства олюляването на земята под краката си и чу издрънчаването на душата си на пода. Отиде в църквата, за да присъства на службата в десет, прекръсти се, помоли се с цялата жар, на която бе способна, и запали свещ – като сигнал за помощ, докато изричаше:
– Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Нека не остана без работа! Моля те, господи, от сърце те моля! Нека бъде волята ти, но ако може да не е точно тази – да остана на улицата, човече... Е, ако е възможно, разбира се. Знам, че преди мен са гладът в Африка, войните в Близкия Изток, земетресенията по света и така нататък, но ако си много зает, защо не възложиш моя случай на някой светец, а? На някого, който няма много работа – свети Пантелеймон или свети Ламберт... Или пък свети Вит Сигурна съм, че той ще ме измъкне от тази беда.
Вече поуспокоена и с вяра, че бог ще измисли нещо, Асунсион мина на отсрещната страна на улицата и купи дузина кроасани, няколко понички и пет кифлички. Предполагаше, че Берта вече е направила кафето.
***
Случилото се онази неделна сутрин в офиса на „Либрарте“ не приличаше на среща на пет цивилизовани и интелигентни жени, а по-скоро беше сборище на пет безмилостни вещици, решени на всяка цена, дори чрез измама и черна магия, да предотвратят нещастието, надвиснало над главите им.
Пристигнаха в обичайния ред: Берта, Солеа, Мария, Асунсион и Габи. Всички бяха ужасени, но се опитваха да прикрият страха си зад пресилени жестове. Обикновено се поздравяваха кратко с добро утро, но в онази неделя се прегръщаха и целуваха, все едно са на среща на випуска 25 години след завършването. После закусиха заедно с кафето на Берта и кроасаните на Асунсион, говориха си за децата, за книги, за театрални премиери, само и само да отдалечат часа на истината.
Накрая, когато бяха изчерпани всички теми, Берта им каза. Обясни им, че причината да ги извика толкова рано, и то в неделя, е, за да им съобщи ужасна новина. Не можела да чака до понеделник и след дълго обмисляне на въпроса, и то от всички страни, стигнала до избода, че заедно могат да изнамерят някакъв начин да решат проблема и да избегнат трагедията.
– Трагедията е, че закриват списанието, нали? – схвана Мария.
– Така изглежда – потвърди шефката им.
С тон, по-остър от обикновено, Берта им разказа, че предишния ден ѝ се обадил самият господин Бестман, който я информирал за предстоящото посещение на господин Крафтсман.