– Лично босът? Марлоу Крафтсман?
– Не, мила. Синът му.
– Какъв син?
Берта трябваше да разясни на момичетата кой кой е в семейство Крафтсман. Разказа им за бабата аристократка, за Марлоу – главния изпълнителен директор, за Мойра – изисканата съпруга, за Холдън – бунтаря, и за Атикус – гребеца, който в този момент трябваше вече да е кацнал на летището в Мадрид с документите за прекратяване на дейността им, подредени прилежно в чантата му.
– Според Бестман загубите от списанието са огромни за фирмата. Необясними... Прекомерни... – информира ги отчаяната Берта. – Освен това той каза, че „Либрарте“ не е успяло да се позиционира добре сред испанските литературни издания, че няма никаква репутация и не е спечелило доверието на читателите. Заяви още, че сигурно почти никой не чете списанието ни и че вместо да рекламира изданията на „Крафтсман & Ко“, предизвиква точно обратния ефект – злепоставя ги.
Духовете изведнъж униха. Габи започна да си вее с лист рециклирана хартия, Асунсион почувства как я заливат горещи вълни, очите на Мария се напълниха със сълзи, а Солеа избухна:
– Да върви по дяволите! – извика тя с яростта на всичките си цигански предци, взети заедно.
После обаче настъпи мълчание. Постепенно то започна да се сгъстява и придоби консистенцията на желе, което пък започна да запълва устите им, като не им позволяваше да говорят. Направо се задушаваха.
– Трябва да измислим нещо... – Асунсион първа успя да проговори. Явно с помощта на Светия дух.
– Някакво крайно решение... – проговори Берта.
– Или двадесет любовни стихотворения[23]... – добави Асунсион с последните остатъци от чувството си за хумор преди потъването на кораба.
Тази препратка към Неруда обаче явно взриви Солеа. Тя скочи на крака, пое дълбоко дъх и извика:
– Имам идея!
Останалите я гледаха изненадани. Бяха минали едва петнадесет минути от началото на вещерското събрание, а магията вече бе в ход. Явно химията на тези пет жени вкупом в крайна сметка действаше със силата на експлозивна смес.
Солеа снижи глас, като че ли бе възможно някой външен да чуе престъпните им кроежи и прикани с жест приятелките си да се приближат Когато я наобиколиха, свели глави достатъчно близо, за да я чуват, тя им зашепна за любимата си Гранада и за нейните стари поети, за Албасин, за нощите с аромат на жасмин и билки, за белите варовикови пещери, за семействата, обединени около бабата в дома, за историите, които се знаят, но за които се мълчи, за забранените любови и за разбитите сърца, за предателствата, за уреждането на сметки, за циганските магии...
– Знам една история, която моята баба ми е разказвала, когато бях малка. Една тайна, която никой не знае и която със сигурност ще събуди любопитството на господин Крафтсман. Щом прояви интерес, аз ще го отведа в Гранада и ще го задържа там, докато вие измислите нещо по-добро.
В средата на кръга се разгоря силен огън, а над врящото котле на него произнесоха заклинания. В идеята на Солеа имаше логика. Най-малкото можеше да им осигури време да измислят друг, по-добър, по-цивилизован и по-малко езотеричен план, за да успеят да убедят Марлоу Крафтсман и господин Бестман да запазят списанието поне още няколко години.
– Докато ти забавляваш Атикус Крафтсман, ние ще прегледаме сметките, ще разговаряме с рекламодателите, търговците и дистрибуторите. Ще оправим разходите, ще стабилизираме списанието и ще го доведем до най-доброто му състояние, както никога не е било. Ще поискаме нова проверка и тогава те ще установят, че идеята да го закрият е била абсурдна! Утре ви искам всички тук, точно в девет! А ти, Солеа, се издокарай! – закри Берта събранието.
***
Атuкyc Крафтсман се смяташе за космополитен човек, откакто още двадесетгодишен бе прекосил половин Европа с раница на гърба и парите от спестовната сметка, открита от баба му още при раждането му. Когато навърши пълнолетие, с изненада бе установил, че има натрупани повече от двадесет хиляди лири стерлинги. Очевидно баба Крафтсман през целия си живот беше влагала на името на всеки от внуците си твърда месечна сума за черните дни, на които, според нея, ги обричаше семейният бизнес.
Страхът ѝ обаче бе неоснователен. Марлоу Крафтсман се оказа добър администратор, а издателството – печелившо. Само че за човек, който е преживял кризата от 29-а и двете световни войни, икономическата стабилност и световният мир бяха толкова възможни, колкото и нашествието на извънземни или откриването на машината на времето. Макар че беше вярна почитателка на Жул Верн, трудно успяваше да разграничи реалността от научната фантастика. Никога не бе приемала теорията на Дарвин за видовете, нито, разбира се, тази за Големия взрив, и никога не повярва, че човек е успял да стъпи на Луната, както американците претендираха, че са го направили. Въпросът бе, че благодарение на скептицизма на баба Крафтсман, Атикус сбъдна мечтата си да пътува до Близкия Изток, да се разходи из Арабския свят, да се гмурне в Мъртво море, да посети Светите земи и да стигне до Истанбул през Мраморно море на борда на товарен кораб, и Азия да е от едната страна, а Европа – от другата.