И наистина, на следващия ден, точно в седем вечерта, Берта Киньонес, която сутринта бе посрещнала всяка от тях с подарък, увит в копринена хартия: парфюм, шнола за коса, кутийка с гримове, „от влъхвите – бяха ги оставили до камината за вас, защото сте много добри“, помоли момичетата да приключват работа и да се прибират по домовете си.
– Ти не, Мария – каза ѝ, сочейки я с пръст – Остани за малко, ако обичаш. Нищо не разбирам от тези сметки и бих искала да ми обясниш.
Мария влезе в кабинета ѝ много оклюмала, но проговори първа.
– Виж, Берта – започна да се оправдава тя, избягвайки погледа на шефката си, – бракът, противно на това, което може би си мислиш за него, понеже никога не си се омъжвала и нямаш опит, не е път, осеян с рози, знаеш ли? По-скоро е обратното: той е тясна и трънлива пътека, която се вие по ръба на дълбока пропаст Нямаш представа какъв баланс трябва да пази човек, за да не се озове на дъното.
– Ти явно вече си изгубила баланса, скъпа – парира я шефката ѝ.
– Да, но не сега – призна Мария. – От доста време живея на дъното. Това, което видя вчера, противно на всичко, което си представяш, може би в крайна сметка ще спаси брака ми. Бях мъртва, Берта, а се върнах към живота. Дори децата ми забелязаха промяната: отново съм онази усмихната жена, която бях преди, онази, която се чувстваше желана и обичана и която вярва, че може да бъде щастлива.
– Като лъже съпруга си? – бе непреклонна Берта.
– Не го лъжа! – реагира остро Мария, решена да се защитава до последно. – Напротив! Винаги, когато лягам с него, си представям, че съм с Бернабе.
***
Понякога Мария се разкайваше, че се бе омъжила толкова млада. Ако бе проявила малко повече търпение и по-малко желание да се махне от Урда, нямаше да избяга от къщи едва деветнадесетгодишна с първия непознат, който мина през градчето. Бе ѝ дошло до гуша от живота, който водеше – това каза на Бернабе на брега на реката. От домакинската работа, от грижите за по-малките си братя и сестри, от тираничните заповеди на баща си и от помощта, която трябваше да оказва на майка си. Приличаше на зомби – тичаше по цял ден нагоре-надолу, работеше като роб, без никога да се замисля, че не много далеч оттам може би съществува място, където животът е различен.
– Искам да замина за Мадрид, да се хвана на някаква работа, да уча счетоводство, което толкова ми харесва, а след това да си намеря хубава длъжност по специалността, да си купя апартамент и да бъда независима.
– Аз имам апартамент и работа – отговори ѝ Бернабе. – Но се чувствам самотен. Липсват ми семейството, приятелите ми в Самора, имам нужда от някого, който да се грижи за мен.
Уговорката бе проста: евтина квартира срещу топла храна и чисти дрехи. „Аз ще работя, ти ще учиш. И без усложнения: когато имам нужда да се усамотя, ти ще преспиваш у приятелка. Банята е обща, сметката за ток делим на две.“
Нещата вървяха по плана около два месеца. На третия дрехите излизаха смесени от пералнята, ползваше се само едно легло, а епизодичните интимни срещи на Бернабе си останаха само една неосъществена мъжка мечта.
Тя бе на двадесет, когато се омъжи. Той – на двадесет и три. Тя постигна всичко. Той – нищо.
През първите години от брака им Мария се грижеше за къщата и едновременно с това учеше. Освен това работи като сервитьорка, телефонистка, секретарка и накрая – като счетоводител в малка фирма за офис консумативи. Спеше по пет часа на денонощие, почиваше само в неделя следобед и нямаше време нито за развлечения, нито за приятели, нито за отпуска.
Бернабе, за разлика от нея, не ставаше от дивана в хола. Непрекъснато бе пред телевизора и гледаше само футболни мачове. Напълно забрави как се ползват домашните електроуреди и за какво служат почистващите препарати.
Работата му в едно кафене, близо до дома им, го удовлетворяваше напълно. Харесваше му да стои зад бара и да играе ролята на психолог или изповедник; харесваха му хората от квартала, игрите на домино, когато можеше за малко да се измъкне от задълженията си, пикантните коментари по адрес на момичетата, които понякога влизаха за по кафе, децата, които идваха да си купуват сандвичи в междучасията, звукът от автомата за цигари, ароматът на препечен хляб сутрин и този на свински пържоли на скара по обед.