За щастие това не се бе случило. Тя си беше все там, сложена в края на масичката.
— Ама какво става тук? — попита Мат, съзирайки късчетата стъкло, които покриваха пода. — Да не си се бил с Кинг Конг?
— Ще ти обясня после. А сега трябва да се обадя на един човек.
— Минутка, приятел, не бързаш ли като теле пред майка си? Сега е два през нощта. Сан Франциско не е „градът, който никога не спи“, объркал си се на кое крайбрежие се намираш! В този час повечето нормални хора отдавна са в обятията на чичо Морфей.
— Звъня на полицията, Мат.
Елиът се свърза с централния комисариат, за да попита дали детективът Малдън е на работа тази нощ. Тъй като се оказа, че е улучил, веднага го свързаха с бюрото на следователя.
— Добър вечер, господин Малдън, на телефона е Елиът Купър. Прощавайте, че Ви безпокоя, но имам спешна нужда от Вас. Ще Ви помоля за една голяма услуга.
Очаквайки пристигането на полицията, двамата приятели се върнаха на терасата.
— Не знаех, че имаш приятели сред ченгетата — отбеляза с изненада Мат. — Как се запозна с този елемент?
— Този човек водеше разследването при самоубийството на майка ми — отвърна уклончиво Елиът. — Той много ми помогна навремето и оттогава поддържаме връзка. Ще го видиш, той е много свестен.
Двамата приятели се бяха приближили до масата и внимателно разглеждаха запалката, забравена от самообявилия се за „пътешественик във времето“. Бе сребърен модел „Зипо“, инкрустирана с малки блестящи звездички и с надпис в горната си част: Millenium Edition.
— Странен надпис — отбеляза Елиът.
— Аха — съгласи се Мат, коленичейки, за да я разгледа още по-отблизо. — Изглежда ми, като че тази запалка е била произведена в ограничена серия за отбелязването на нещо…
— … преминаването в третото хилядолетие — завърши мисълта му Елиът, давайки си сметка за важността на това, което току-що бе изрекъл.
— Я остави тия глупости, говориш, каквото ти падне на езика! — реши, изправяйки се, Мат.
Няколко минути по-късно една полицейска кола спря пред къщата и Елиът изтича, за да посрещне детектив Малдън. Той беше полицай от старата школа, един позастаряващ Хъмфри Богарт, с шлифер и филцова шапка, но с телосложението на боксьор. Бе започнал от най-ниското стъпало, изучавайки своя занаят в школата на уличния живот. Откакто преди четиридесет години бе започнал да кръстосва Сан Франциско, градът вече нямаше никакви тайни от него.
Ала възрастният полицай не бе дошъл сам. Той представи на Елиът своя нов колега, детектив Дъглас, млад инспектор, завършил наскоро полицейската школа, специализирал криминология. С грижливо причесани назад коси Дъглас бе самото олицетворение на елегантността: носеше отлично ушит костюм и съвършено пристегната вратовръзка. Дори в два часа през нощта.
— Какво ти се е случило, Елиът? — попита го Малдън, излизайки на терасата и посочвайки на свой ред купчините парченца стъкло. — Да не са стреляли по прозореца ти?
— Бих искал да вземете отпечатъци от тази запалка — обясни наивно Елиът, сякаш ставаше въпрос за най-обикновена формалност.
Като старателен ученик Дъглас вече бе извадил бележник и писалка.
— Налице ли е взлом или кражба? — осведоми се той.
— Не съвсем — отвърна Мат. — Това е малко по-сложна история…
— Ако не подадете жалба, не можем да направим нищо за вас! — отбеляза младият инспектор с нотка на раздразнение.
— Спокойно, Дъглас! — намеси се Малдън.
Елиът бе започнал да разбира, че ще срещне немалки трудности при даването на каквото и да било обяснение. Под претекст, че иска да им направи кафе, той отведе стария полицай в кухнята, за да си поговори на четири очи с него.
— Сега, Елиът, обясни ми какво се е случило — настоя Малдън, палейки пурета и издишвайки облак дим.
Тъй като младият лекар запази мълчание, Малдън си припомни първата им среща. Въпреки че оттогава бяха минали почти двадесет години, споменът за нея бе толкова свеж, сякаш се бе случила вчера.
Една дъждовна вечер той бе повикан, за да установи самоубийството на жена, хвърлила се от високите етажи на жилищен блок в централната част на града. Според документите, които бе намерил в трупа й, тя се казваше Роуз Купър. Изпълнявайки задълженията си, той трябваше да съобщи ужасната новина на нейния съпруг и на невръстния й син.