— Надявам се поне, че не сте си оставили пръстите върху нея? Ако не, край с отпечатъците…
— Вие за какви, за селяндури ли ни вземате? — възмути се Мат. — И ние сме гледали Старски и Хъч.
Малдън метна унищожителен поглед към младия човек, а после се обърна към Елиът.
— Ще ми трябва една картонена кутия.
— Колко голяма.
— Кутия за обувки ще ми свърши работа.
Елиът се зарови из вградения шкаф в своята стая, където намери картонена кутия за обувки с надпис Стан Смит.
През това време Малдън се бе снабдил с малката лампа, красяща ниската масичка на терасата. Той махна абажура и сложи ръката си върху все още запалената крушка, за да провери топлината й.
Няколко минути по-късно Дъглас вече се бе върнал, носейки гордо двете тубички Super Glue. С идването си в участъка той бе решил, че Малдън вече е изпята песен, но с течение на времето бе принуден да признае невероятната изобретателност на стария полицай, който с всеки изминал ден го удивляваше все повече и повече и от когото само за няколко седмици бе научил далеч повече за полицейското майсторство, отколкото през трите години обучение в академията.
— Всичко е готово — обяви Малдън, — представлението може да започне.
— Ще вземете пръстови отпечатъци с помощта на картонена кутия и две тубички лепило, така ли? — попита недоверчивият Мат.
— Точно така. И това, момчето ми, не можеш да го видиш по телевизията дори в Старски и Хън.
Малдън помоли Мат да му даде кутията от Кока-Кола, която той току-що бе пресушил. После извади от джоба си ножче и сряза с него горната й част. Именно в тази малка, пригодена с подръчни средства купичка той изстиска двете тубички лепило и я постави редом със запалката.
Сетне взе нощната лампа и използва топлината на електрическата крушка, за да стопли лепилото. Не след дълго зловонни изпарения започнаха да изпълват пространството. Малдън покри запалката и алуминиевото съдче с картонената кутия, след което се обърна с тържествуващ вид към своята публика.
— До дегустацията остават само няколко минути — обяви той с доволна усмивка на устните.
— И какво точно означаваха всички тези фокуси? — попита го Мат, който се отнасяше с все по-голямо недоверие към действията на полицая.
Без да сваля очи от кутията, Малдън възприе професорски тон, за да обясни на неверника:
— Химическото название на това лепило е цианоакрилат…
— Очарован съм да го науча — подметна Мат.
Малдън му хвърли гневен поглед, който означаваше, че не ще позволи повече на никого да прекъсва обясненията, и Мат прекрасно схвана това послание.
— Под въздействието на топлината парите на цианоакрилата ще бъдат привлечени от аминокиселините и липидите, които са основните съставки на човешката пот, съдържаща се в отпечатъците.
— И ще се получи полимеризация — каза Елиът, който вече бе започнал да разбира какво става.
— Поли-какво? — попита Дъглас, който се чувстваше все по-свойски в компанията на останалите трима.
— Полимеризация — обясни Малдън. — Това ще рече, че парите на лепилото ще се насложат върху невидимия с просто око пръстов отпечатък и ще образуват отгоре му нещо като защитна обвивка, която хем ще го прояви и ще го направи видим, хем ще позволи доброто му съхраняване.
Мат и Дъглас изгледаха възрастния полицаи с известна недоверчивост. При все това те присъстваха на новаторски експеримент, който само след няколко години щеше да революционизира работата на следователите в целия свят.
Елиът пък не изпускаше от погледа си картонената кутия, тръпнейки в очакване да узнае какво щеше да му разкрие тя.
Малдън почака още малко, след което реши, че опитът бе продължил достатъчно време, и повдигна кутията: бял еластичен налеп се бе образувал на три места върху запалката, разкривайки съвсем ясно следите от три отпечатъка.
— Прекрасна работа — възкликна Малдън, навеждайки се към малкия предмет. — На пръв поглед имаме великолепен отпечатък от палец върху едната страна, и бих казал… от края на показалец и от среден пръст върху другата.
Той внимателна опакова вещественото доказателство в носната си кърпа и го пъхна в джоба на шлифера.
— Ако правилно съм те разбрал — каза той, обръщайки се към Елиът, — ти искаш да сравня тези отпечатъци с това, което притежаваме в нашите архиви.