— Става… — отвърна възрастният полицай със сърдит тон.
Дъглас подаде на своя колега една от чашите кафе и огледа внимателно обстановката.
Закачени на една от стените, дузина силно увеличени снимки позволяваха проникването на чуждия поглед в лабиринта на пръстовите отпечатъци. Ченгетата обичаха отпечатъците: Единствените свидетели, които никога не заблуждават и не лъжат — обичаха да казват хората от занаята. Разположени една до друга, снимките образуваха забавно пано, наподобяващо огромна топографска карта: меки очертания, разклонения, хребети, малки островчета, способни да влизат в безкрайно количество съчетания. Пръстовият отпечатък е уникално произведение на изкуството, притежание на всеки индивид, което се оформя през утробния период на човешкия живот. В корема на майка си зародишът претърпява множество по-малки или по-големи стресови напрежения, които, редувайки се в произволен порядък, скулптират меките тъкани на бъдещите пръстчета. Всичко се случва преди шестия месец на бременността. След това малките фигурки се втвърдяват и не променят очертанията си чак до смъртта.
В полицейската школа Дъглас бе научил, че всеки пръст притежава около сто и петдесет характерни точки. За да се реши дали два отпечатъка са идентични, достатъчно бе да се установят съвпаденията между тези малки характерни белези. За да придобие правна стойност, заключението от подобно изследване би трябвало да се основава върху съвпадението на поне дузина общи точки.
— Да се залавяме с работата — предложи той на своя началник.
От погледа на Дъглас се излъчваше доброта.
От фигурата на Малдън се излъчваше търпение.
Те двамата образуваха един добър екип.
Когато денят влезе в своите права, Елиът реши да си вземе душ. Облече чисти дрехи и излезе от къщи, за да поеме своята смяна в болницата. По пътя му се наложи да запали фаровете и да пусне в действие чистачките. За няколко часа времето изцяло се бе променило. Небето, тъй чисто в началото на нощта, бе покрито с тежки облаци, вещаещи една от онези дъждовни сутрини, които бележат настъпването на зимата.
Включи радиото, за да чуе новините. Всички до една бяха тревожни: опустошително земетресение в Китай, военни репресии в Аржентина, петролен разлив край бреговете на Франция, клане в предградието на Йоханесбург Совето, а в Хюстън някакъв обезумял мъж се бе барикадирал в дома си и стреляше по минувачите на улицата.
През това време в Америка на скандала Уотъргейт президентската кампания достигаше своята кулминация, за да се види кой, Картър или Форд, щеше да направлява съдбините на страната през следващите четири години.
В нежеланието си да слуша повече тази черна статистика, Елиът смени станцията и завърши своето пътуване с бийтълсите и Let It Be.
Тъкмо бе влязъл във входното фоайе на болницата, и един от охранителите го повика.
— Има обаждане за Вас, докторе!
Елиът пое подадената му слушалка.
— Резултатите вече са готови — разнесе се в ухото му гласът на Малдън.
Лекарят пое дълбока глътка въздух, преди да се реши да попита:
— И какво излиза?
— Отпечатъците са идентични.
На Елиът му бяха потребни доста секунди, за да възприеме информацията.
— Сигурен ли сте за резултатите?
— Абсолютно сигурен. Проверихме всичко няколко пъти.
И все пак Елиът все още не бе готов да допусне очевидното.
— Погледнато в най-общ аспект — заинати се той, — какви са шансовете две различни личности да имат идентични отпечатъци?
— Един на няколко десетки милиарда. Дори еднояйчните близнаци имат различни отпечатъци.
Тъй като не последва никаква реакция от страна на Елиът, Малдън потвърди още по-ясно своето заключение.
— Не знам какъв ти е проблемът, Елиът, но и двете серии отпечатъци произхождат от една и съща личност. Няма и не може да има никакво съмнение. И тази личност си ти.
7
Принуждавам смъртта да отстъпва със силата на това, че живея, че страдам, че се заблуждавам, че рискувам, че давам и губя.
Септември 2006 год.
Елиът е на 60 години
Стъклените стени пропускаха светлината във вътрешността на къщата, позволявайки на слънцето да се разхожда по стените и да залива с лъчите си паркета от калифорнийски орех.