— Щях да бъда мъртъв.
— Престани с твоите глупости, ако обичаш!
— Може да са глупости, но това е самата истина и ти много добре го знаеш.
Елиът скришом погледна своя приятел. Измачканите дрехи на Мат и зачервените му очи издаваха една безсънна нощ. Но това не бе единственият признак, който безпокоеше младия лекар: опасното поведение на неговия приятел, прекомерната употреба на алкохол, честите му внушения за смъртта и периодично възкресяваните признаци на миналото…
В този миг очевидността се набиваше на очи: Мат също преминаваше през период на депресия! Доброто настроение, което той афишираше навсякъде и при всички обстоятелства, скриваше страданието и сенчестите страни на неговата личност, а естествената му жизнерадостност на няколко пъти бе отстъпила място на мрачни мисли и безнадеждност.
— Искаш ли да ти кажа едно нещо — поверително каза младият французин: — всяка сутрин, като стана от леглото, гледам небето и морето и си казвам, че ако все още съм тук, за да се наслаждавам на всичко това, то се дължи изцяло на теб.
— Ти си пиян, Мат!
— Аха, пиян съм — призна той. — Ти спасяваш живота на хората, а аз гледам да се накъркам. Защото не съм способен на нещо по-голямо, освен да свалям момичетата и да се правя на интересен…
Замълча за няколко секунди, сред което добави:
— Но знаеш ли какво? Може би това е моята мисия на земята: да се грижа за тебе и да ти помагам, доколкото мога.
Последните му думи бяха изречени съвсем сериозно. В опит да прикрие своето вълнение и да не допусне настаняването на гнетящо тежко мълчание, Елиът обърна разговора към далеч по-незначителна тема:
— Бива си я твоята система! — подсвирна той, разглеждайки радиокасетофона, последен писък на модата и техниката, инсталиран съвсем наскоро в колата му.
— Е как! Усилвател 2х5 вата — уточни Мат, доволен, че може да говори за други неща.
— Купи ли си последната касета на Боб Дилън?
Мат изхихика:
— Дилън е изпята песен, старче! Бъдещето е ето това!
Мат се порови из жабката и извади оттам касета с великолепна обложка, издържана в черно и бяло.
— Брус Спрингстийн? — прочете Елиът надписа върху обложката. — Никога не съм чувал това име.
Мат се зае да му разказва всичко, което знаеше за този рокаджия, който жънеше успех след успех, възпявайки живота на простолюдието в Ню Джърси.
— Ще видиш, приятелю — обяви той, пъхайки касетата в апарата, — тази музика е истински динамит.
Когато прозвучаха акордите на Born to Run, слънцето вече запалваше първите си лъчи. До края на пътуването си към летището двамата приятели се оставиха да ги носят звуците на музиката, унесени всеки в своите мисли…
Най-сетне летището се очерта на хоризонта. Мат навлезе с добра скорост в детелината, която водеше към пътническите терминали и като поклонник на спортното каране, си позволи едно кратко изскърцване на спирачките пред залата за заминаване.
— Хайде, побързай.
Елиът грабна своя куфар и се насочи, подтичвайки, към стъклените врати. Бе изминал десетина метра, когато се обърна към Мат и му извика:
— Ако самолетът се разбие и стигна първи на небето, да ти запазя ли едно местенце?
— Естествено — съгласи се Мат. — Едно топло местенце до Мерилин Монро… и не много далече от теб.
10
Любовта не е най-силният цимент, спояващ две същества. Най-силният, това е сексът.
Сексът не е най-силният цимент, спояващ две същества. Най-силният, това е любовта.
1976 год.
Елиът е на 30 год.
Дами и господа, нашият самолет скоро ще започне снижаване към Орландо. Моля всеки да заеме своето място, да повдигне облегалката и да се увери, че коланът му е закопчан.
Елиът изостави кръглото прозорче и се обърна към вътрешността на самолета. Той бе полупразен. Въпреки че Мат не бе пропуснал да подчертае своето недоверие, младият лекар вече не се съмняваше в това, което бе преживял, и през цялото пътуване не бе престанал да се вглежда в лицата на пътниците, питайки се дали сред тях няма да срещне „своя шестдесетгодишен дубликат“. Откакто пръстовите отпечатъци бяха потвърдили идентичността на странния посетител, той очакваше следващото му посещение със смесица от тревога и нетърпение.