Илена сложи показалец на устните си, за да покаже на Елиът, че не бива да вдига шум. Къщата имаше заспал вид и мис Абът бе малко глуховата, но при всяко положение трябваше да бъдат внимателни. Двамата излязоха от колата, без да хлопват вратите, и в индийска нишка тръгнаха да се качват по малката аварийна стълба, която позволяваше да достигнат първия етаж, без да влизат през централния вход.
Елиът вървеше пръв, ругаейки наум. Изобщо не бе очарован от предложената му роля на непълнолетен момчурляк, комуто се налага да нарушава вечерния час. Зад него с лекотата на газела се качваше Илена, която приемаше всичко като забавна игра до мига, когато…
— Илена, Вие ли сте?
Входната врата се бе отворила и отвътре вече бе изпълзяла мис Абът.
— Добър ден, мис Абът, прекрасен следобед, нали? — подхвърли й младата жена със съвършено безгрижен вид.
— Какво правите там, Илена? — попита хазяйката, смръщвайки вежди.
Изпълнена с подозрителност, тя се отдалечи малко, за да огледа цялата стълба, но Елиът вече бе успял да се шмугне в апартамента.
— Аз… Аз мислех, че Вие спите, и не исках да Ви безпокоя — обясни Илена.
Възрастната дама повдигна рамене, но изражението й бързо се смекчи.
— Ще бъдете ли така добра да изпиете чаша чай с мен?
— Ммм… разбира се…
— Приготвила съм едни сладки, които много искам да опитате. Точно ги вадя от фурната.
— Искате да кажете, че…
— Приготвила съм ги по стара рецепта, която съм наследила от моята баба. Ще Ви я запиша на една картичка, ако Ви интересува.
— Само не бих искала да Ви затруднявам.
— Не, мила моя, изобщо не ме затруднявате — възкликна възрастната жена, завличайки я в салона. — Та това е удоволствие за мен.
По тона на последната реплика Илена отгатна, че мис Абът може би не е чак толкова оглупяла и е съвсем наясно с нейния номер.
Останал сам в малкия апартамент, Елиът бе започнал да проявява признаци на нетърпение. С лисичи стъпки той излезе от стаята и опита да хвърли поглед от горния етаж. С голямо разочарование бе принуден да установи, че Илена се бе оставила да бъде обсебена от хазяйката на къщата. Разположила се царски в един люлеещ се стол, с чаша чай в ръка, тя слушаше с разсеян вид старата Абът, която четеше списъка със съставките, необходими за приготвянето на прочутите й сладки, и подробно ги коментираше.
Разбирайки, че любимата му е заклещена долу и още дълго няма да може да се измъкне, Елиът се върна в стаята и за да уталожи нетърпението си, се зае да тършува из голямата стая, ухаеща на тамян и канела. Помещението бе уютно, с много свещи, разположени навсякъде, с шарени възглавнички и няколко индийски украшения. В единия ъгъл стоеше изправена акустична китара редом с екзотичен тамбурин и тетрадка с партитурите на песните на Джоан Бейс и Леонард Коен. На стената в дъното бе окачен афиш на френски филм — Жул и Жим, — който Мат бе донесъл при последното си пътуване до Париж. Върху нощното шкафче, сред купчината монографии по психология на животните, той забеляза томче на Агата Кристи, както и някакъв роман с крещяща обложка на автор, който бе непознат за него: Кери от Стивън Кинг. Елиът разсеяно прочете представянето на задната корица.
Уф — помисли си той, оставяйки книгата, — още един автор, за когото след пет години никой няма да се сеща…
Продължавайки изследователската си дейност, Елиът забеляза някакъв странен апарат: нещо като печатна платка, разположена в дървена кутия и свързана с телевизионен екран. Илена я бе купила през лятото в прочутия Байт шоп в Сан Франциско за доста кръглата сума от шестстотин долара. Младата жена имаше дух на истински учен и изпитваше страст към тези нови машини, които някои наричаха „микрокомпютри“. Елиът нямаше особени познания в тази област. В не чак толкова далечното бъдеще, бе му казал някой, такива компютри ще има в почти всеки дом, както това сега става с хладилниците и пералните машини. Размишлявайки по този въпрос, той само повдигна рамене.
И все пак, тласнат от любопитство, той прочете няколко странички от лежащата на бюрото документация. Въпреки репутацията си на сравнително просто устройство благодарение на своята клавиатура и вградения си касетофон, Елиът не можа да разбере абсолютно нищо. Нещо повече, оказа се съвършено неспособен да каже за какво точно подобна машина би могла да служи. Единственото, което съумя да запомни, бе странният начин, по който нейните създатели бяха избрали да нарекат своята компания: Apple Computer.