С подобно име едва ли ще ви засипят със заявки за продажби, момчета! — помисли си той, ала така и не посмя дори да пусне апарата.
Вместо това се хвърли на леглото и грабна книжката на Стивън Кинг, която започна да прелиства в очакване на Илена. След около половин час бе погълнал почти сто страници.
Със сигурност не е чак толкова зле… — призна той почти насила, докато точно в този миг някой тръгна да отваря вратата на стаята.
През прозореца дърветата бяха започнали лека-полека да се обличат в есенната си премяна, пропускайки в стаята мека светлина.
Усмихната и закачлива, Илена го гледаше със съзаклятнически вид. Бе облечена в избелели дънки, носеше светла памучна риза, кожени сандали и гривна с тюркоази ма китката.
— Надявам се поне да си донесла няколко парчета от сладкиша на госпожата — каза той с шеговит тон. — Започнах да огладнявам.
— А аз се надявам добре да си отпочинал — отвърна тя, хващайки се за думите му и успявайки да разкопчее две копчета на ризата си.
— Това пък защо?
— Защото ще имаш нужда от много сили.
Тя блъсва вратата с крак и се упътва към прозорците, за да дръпне пердетата, той я хваща, опитва се да я завлече в леглото. Отначало тя го отблъсва, но само за да го привлече към себе си, преди да го залепи за стената.
Той хваща лицето й с длани. Косите на Илена все още са влажни и ухаят на морска вода. Тя му разкопчава колана и пуска джинсите му да паднат на земята. Той й сваля ризата, без много да го е грижа за копчетата. Тя вкусва сладостта на езика му, когато устните им се открехват. Тя обвива ръце около шията му и той я повдига, а тя го стяга с бедрата си през кръста.
След кратка битка със сутиена й той обхваща с длани гърдите й, плъзва ръка по голия й корем, после още по-надолу. Кратко простенване. Ти и аз. Неговото име, прошепнато на ухото му. Хладни ръце, които галят гърба му и се качват по прешлените на гръбнака като по стълба към небето.
Притискат се към облегалката на един фотьойл, събарят го, коленичат на килима, после се прилепват към стената. Тя се изправя над него, но той я привлича към своя торс. Тя сдържа дъха си, стяга се и се разтърсва цялата от ледена тръпка, а после — от изгаряща вълна. Утробата й стене и цялото й тяло се отпуска в екстаз.
Навън е задухал вятър. Мощни пориви карат стъклата да треперят, един от капаците се отваря внезапно, блъскайки някаква саксия, която се счупва с трясък. В далечината лае куче и някой крещи неразбираеми думи.
Но те изобщо не искат да знаят за навън, за хората, за кучетата.
Вече нищо няма значение, освен това пиянство да се изгубиш в другия, това замайване да се хвърлиш в бездната и тази боязън да разкъсаш връзката.
Сега тя се хваща за всичко, до което може да се добере: неговите коси, аромата на неговата кожа, вкуса на неговите устни. Сърцето й бие толкова бързо, че пулсът му е почти болезнен, но тя не иска този момент да спре.
После настъпва нещо като празнота, като някаква кухина в стомаха и нещо в нея се скъсва.
Тогава тя има чувството, че е извън времето, че не докосва земята, че е вечна.
Че с това усещане е изстреляна много далеч.
В друго пространство.
Другаде…
Двамата останаха изтегнати в тишината и тъмнината на стаята, сгушени един в друг, с преплетени бедра и слети като в една-единствена длан пръсти. Нощта вече бе паднала и бе довела със себе си прохладата, но в сферата на техните тела имаше само топлина и защита.
Сънят вече бе започнал да ги обзема, когато телефонът рязко иззвъня. С един скок Илена се отърси от своята нега, уви се в първия попаднал й подръка чаршаф и сне слушалката от стенния телефон.
Кратка тишина, после:
— Добре, идвам веднага.
Тя затвори, а после се обърна към Елиът:
— Съжалявам, любими…
— Само не ми казвай, че трябва да излезеш.
— Имам спешен случай.
— Кой беше? Някой делфин? Някоя косатка, която не може да заспи, ако не й изпееш приспивна песен?
— Липсва един от трупата за спектакъла и само аз бих могла да го заместя.