Тя се качи на леглото и започна да му масажира раменете.
— Какъв спектакъл, за Бога? Та вече е 7 часът!
— До края на сезона правим и нощни представления.
— Но вече е почти октомври. Сезонът е свършил!
— Не се заблуждавай, скъпи, тук е Флорида и навън все още е топло.
Преди да стане, тя му даде последна целувка.
— Можеш да останеш тук, ако искаш. Не се притеснявай за мис Абът: тя си ляга рано и ако искаш да знаеш моето мнение, тя прекрасно разбира, че ти си тук…
— Предпочитам да те придружа — отвърна той без никакво колебание.
— Боиш се да не ме ухажват прекалено?
— Не, но мернах една красива продавачка на цветя в магазинчето за сувенири. Ще отида да й правя компания, докато ти участваш в твоето представление.
— Направиш ли го, убивам те, без да мигна — предупреди го тя, замервайки го с голяма възглавница.
За няколко секунди тя събра своите дрехи и светкавично се облече.
— Виж ти, колко си бърза, и какви радикални решения… — възкликна Елиът, закопчавайки ризата си.
— С тези работи е така. И не си въобразявай, че всичко е постигнато в любовта! Ако трябва, това може и да е последната нощ, когато си лягаме заедно…
— Във всеки случай беше хубаво.
— А това вече е пълна глупост.
— Кое?
— Това, което каза току-що!
— Нямам ли право да кажа, че беше хубаво?
— Не.
— Защо?
— Защото разваля магията!
Ама че работа са това жените…
— Всички мигове, които прекарваме заедно — добави той, обличайки сакото си, — ги пазя в моето съзнание като малки филмчета.
— А това пък беше много мило — каза тя, затваряйки вратата зад себе си.
Продължавайки играта със старата Абът, Елиът слезе през аварийната стълба. Докато извършваше това упражнение и Илена не можеше да го чуе, той промълви с шеговит тон, говорейки сякаш на самия себе си:
— Малки филмчета, които ще си прожектирам често в главата, ако някой ден се озова в старчески дом, грохнал и безпомощен. Само за да си спомня колко сме били щастливи двамата.
По този въпрос той нямаше никакви съмнения и бе съвсем наясно колко справедливи са думите му…
11
Третата среща
Вчера все още бях на двадесет години и галех нежно бързащото време…
Вчера любовта бе толкова лесна игра…
1976 год.
Елиът е на 30 години
Панорамната зала на „Морско кафе“ позволяваше на посетителите да отпиват от своята чаша, наслаждавайки се на неподражаемата гледка към басейна с косатките, разположен няколко метра по-долу. След по-малко от четвърт час косатките убийци и техните ръководители започваха своето шоу, смесица от хореография и смели акробатични номера.
Седнал на една маса, Елиът гледаше как пейките се изпълват малко по малко за последния спектакъл на деня. Един сервитьор му донесе бутилката „Будвайзер“, която бе поръчал. Благодари му учтиво с пестелив жест.
Заведението тънеше в мек здрач. До бара дует от китарист и певица изпълняваше акустичните версии на най-нашумелите песни на Карол Кинг, Нийл Йънг, Саймън и Гарфънкъл…
Унесен в китарените акорди и все още под впечатлението от любовните часове, прекарани с Илена, Елиът не забеляза мъжа, който бе седнал току-що на съседната маса.
Пое глътка бира, после машинално запали цигара.
— А, значи ти си ми отмъкнал запалката!
Като хванат на местопрестъплението Елиът рязко се обърна към онзи, който бе произнесъл последните думи. Седнал на кожената пейка до него, човекът — за когото вече знаеше, че е неговият по-възрастен дубликат — го гледаше със закачливо пламъче в очите.
Елиът не бе изненадан от тази негова нова поява. Бе се подготвил за нея, а и тя му връщаше поизгубеното самочувствие, защото бе доказателство, че всички събития, които му се бяха случили напоследък, не бяха негово бълнуване или налудничави видения.
— Знам всичко… — едва произнесе той с треперещ глас.
— Какво знаеш? — попита го другият.
— Знам, че сте ми казали истината. Знам, че Вие, това всъщност съм… аз.
Мъжът стана от своето място, свали сакото си и седна срещу него.
— Бива си я твоята идея за татуировката — призна той, повдигайки ръкава на ризата си чак до мястото, където се редяха татуираните букви.