Вие се бяхте помислили на всемогъщ, нали? Понеже сте намерили начин да ходите насам-натам във времето, смятате, че Ви е позволено да всявате тревога и страх в живота на другите и да си заминавате, без да получите рестото?
Нещата обаче не вървят по този начин, старче…
Защото ако се замислите малко повечко, Вие може би притежавате познанието за моето бъдеще, но аз съм този, който контролира Вашето минало. Вие не можете да ми направите нищо, докато последствията от моите действия влияят пряко върху Вашия живот.
Сега ролите са обърнати и аз съм този, който води играта.
Настоявам за обяснение и го искам веднага.
Очаквам Ви.
Тази вечер.
Сащисан от прочетеното, Елиът остави телеграмата на своето бюро. Несъмнено бе отворил кутията на Пандора и най-лошите му страхове вече се осъществяваха… Отдели няколко секунди, за да оцени създалото се положение, а после решително грабна флакончето с хапчетата, което носеше винаги със себе си, и се насили да глътне едно от тях.
Навън проблясна светкавица и изтрещя оглушителен гръм. Като в игра с огледала прозорецът на хола отрази погледа на човека, който от този миг насетне щеше да му бъде най-злият враг: той самия.
13
Четвъртата среща
Прекосяваме настоящето с вързани очи. (…) Едва по-късно, когато превръзката бива снета и ние започваме да изучаваме миналото, си даваме сметка за това, което сме преживели, и едва тогава разбираме неговия смисъл.
Кий Уест, Флорида. 1976 год.
Два часа през нощта
Елиът е на 30 години
Бурята беснееше над Кий Уест, лишавайки от електричество всички сгради на острова. Елиът не можеше да заспи. Без да буди Илена, която бе дълбоко заспала на леглото до него, той запали газената лампа и реши да проучи къщата на Ърнест Хемингуей.
Осветявана от зигзагите на мълниите, тя бе разтърсвана от дъжда и поривите на вятъра като кораб в окото на бурята. Докато се изкачваше по централното стълбище, мощна гръмотевица накара всички стъкла на прозорците да иззвънтят. Лекарят потръпна, помисли за секунда да се върне обратно, но после повдигна рамене.
Само това оставаше — да се поддава на страха в толкова решителен момент от живота си!
Качи се на горния етаж и пристъпи по скърцащия паркет до кабинета на писателя. Отвори полека вратата и ето че нещо му скочи в лицето, издавайки грозно съскане.
Котка!
Бе чел някъде, че Хемингуей обожавал тези животни и имал край себе си петдесетина парчета. Опипа лицето си: котката добре бе използвала ноктите си, успявайки мимоходом да му одере бузата.
Очевидно между мен и животните…
Елиът отброи няколко крачки в кабинета, откривайки с удивление личните предмети на великия писател: старата му пишеща машина, която го бе последвала в Испания по време на Гражданската война, керамична пластика, подарена му от Пикасо, колекция от перодръжки, африканска маска със заплашително изражение, десетки изрезки от пресата, многобройни снимки…
В тази стая цареше някаква магическа атмосфера. Добре е да се подчертае, че между ходенето на риболов и запоите татко Хемингуей бе успял да напише в Кий Уест няколко шедьовъра, след които Сбогом на оръжията и Снеговете на Килиманджаро.
Съвсем не е зле — помисли си Елиът и в този миг светлината се върна най-сетне.
Той духна пламъчето на лампата и се приближи до един стар грамофон. С много внимателни движения сложи първата плоча, която му попадна подръка, и няколко секунди по-късно звуци на цигулка и китара се смесиха в стаята: Джанго Райнхард и Стефан Грапели, най-добрият джаз през тридесетте…
Ала изведнъж игличката на грамофона излезе от улея си и лампите запремигваха, преди стаята отново да потъне в тъмнина.
Ама че съм глупак! — укори се Елиът. — Защо ми трябваше да гася лампата?
В кабинета не можеше да се различи почти нищо, освен потоците вода, които се стичаха по прозорците. Младият лекар остана доста време застинал в тъмното с надеждата, че светлината всеки момент ще се върне.
Внезапно той почувства нечие присъствие, последвано от дишане и металически шум.
— Кой е тук? — попита той с не съвсем уверен глас.
Вместо отговор на няколко метра пред него проблясна пламъчето на запалка. Разпозна горящите очи на своя двойник, които го гледаха в нощта.