И точно когато разговорът бе навлязъл в задънена улица, по-възрастният от двамата съзря възможния изход:
— Колко далеч си готов да стигнеш, за да спасиш Илена?
— Колкото е необходимо — отвърна Елиът, без да трепне.
— От какво си готов да се откажеш?
— От всичко.
— Е, тогава може би имам една идея…
Дъждът продължаваше да се лее като из ведро.
В края на краищата двамата мъже седнаха един до друг на пейката от местен орех, която се намираше в съседство с бюрото. Зад тях през прозореца на равномерни промеждутъци нахлуваше отблясъкът от фара на Кий Уест, хвърляйки силуетите на торсовете им върху стената и паркета.
— Ти искаш да спасиш Илена и това е съвсем разбираемо, но ще можеш да го направиш само ако дадеш дума, че ще съблюдаваш неизменно три условия…
— Три условия?
— Първото, да не говориш с никого за това, което ни се случва. Нито с Илена, разбира се, нито дори с Мат.
— Аз имам пълно доверие на Мат — възпротиви се Елиът.
— Тук не става дума за доверие, това е въпрос на върховна опасност. Слушай, убеден съм, че правим грешка, ужасна грешка, като тръгваме да се опълчим на съдбата! Сигурен съм, че все някой ден ще трябва да си платим много скъпо за това. Аз съм готов да поема този риск заедно с теб при условие, че ти няма да замесиш никого другиго в тази работа.
— Какво е второто условие?
— Ако успеем да спасим Илена, ще трябва да я напуснеш…
— Да я напусна? — попита смаяно Елиът, не можейки да повярва на ушите си.
— Да я напуснеш и никога повече да не я виждаш. Тя остава жива, но през останалите години на твоя живот ще трябва да действаш така, сякаш е мъртва.
Елиът остана вкаменен, давайки си изведнъж сметка за ужаса, който съпътстваше подобно решение. Отвори уста, но никаква дума не успя да излезе от нея.
— Напълно съзнавам, че искам от теб нещо кошмарно — съгласи се възрастният лекар.
— И какво е третото условие? — едва успя да промълви Елиът с пресъхнала уста.
— След девет години, на 6 април 1985 година, по време на един конгрес по хирургия в Милано, ще срещнеш една жена, която ще прояви интерес към теб. Ти ще отвърнеш на нейните аванси и ще прекарате заедно уикенда, през който ще бъде зачената нашата дъщеря. Ще трябва да действаш точно така и никак другояче, защото това е единственият начин да спасим едновременно и Илена, и Анджи.
В небето отново заплашително прогърмяха мощни гръмотевични удари.
Тъй като Елиът не отговаряше нищо, неговият двойник уточни:
— Това е цената, която трябва да платим, задето искаме да променим естествения ход на нещата. Но ти си свободен да откажеш.
Възрастният мъж се изправи и закопча своето палто, сякаш се подготвяше да излезе в проливния дъжд.
Тогава Елиът разбра, че няма друг избор, освен да приеме този договор. За частица от секундата щастливите години, които бе преживял с Илена, преминаха пред очите му. В същия миг осъзна с кристална яснота, че това щастие съвсем скоро ще приключи и че ще трябва да се подготви за поредица от дълги безрадостни години.
Неговият двойник тъкмо се канеше да излезе от стаята, когато Елиът подскочи и протегна ръка, за да го задържи.
— Приемам! — извика той.
Другият не се обърна, а само отговори:
— Скоро пак ще се върна.
След което затвори вратата зад себе си.
14
Петата среща
Всичко, което трябва да се случи, ще се случи, каквито и да са усилията ни да го избегнем. Всичко, което не трябва да се случи, не ще се случи, каквито и да са усилията ни да го постигнем.
Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и че не сме в състояние да променим абсолютно нищо в това отношение, все пак се оглеждат, преди да пресекат улицата.
Сан Франциско, 1976 год.
Елиът е на 30 години
Октомври,
ноември,
декември…
Трети месец без новини от бъдещето!
На пръв поглед всичко бе възобновило своя нормален ход. Елиът се грижеше за своите пациенти в болницата; Илена се тревожеше за своите косатки; Мат не бе видял повече Тифани, но работеше като вол за уреждането на всички проблеми около плантацията с лозови насаждения, която бяха купили заедно с Елиът.