— Хайде, миличка!
Илена се бе навела над водата, за да привлече косатката към ръба на басейна, но Анушка не отговори на нейните призиви. Тя кръжеше бясно в средата на съоръжението, надавайки жални звуци и тревожно свистене.
Илена се боеше от рязък спад на имунната й защита: противно на видимостта тези мастодонти бяха много раними, силно зависими от нападенията на всевъзможни микроби. Бъбречните и белодробните им инфекции бяха нещо съвсем обичайно. Джоаким, господстващият в басейна мъжкар, имаше горчив опит в това отношение, тъй като преди около шест месеца едва се бе оправил от тежък сепсис. Такава понякога е съдбата на гигантите: да бъдат побеждавани от възможно най-малките организми.
Все по-често Илена чувстваше вътрешен дискомфорт, когато ставаше въпрос за живота на китообразните в подобни съоръжения. Пленници между четири стени, шляпащи в морска вода, пълна с всевъзможни химикали, хранени с витамини и антибиотици, делфините и косатките от аквапарковете съвсем не водеха идеалния за тях живот, за какъвто ръководствата им искаха да го представят на посетителите. Що се отнася до представленията, те наистина бяха впечатляващи, но не бяха ли и те по своята същност подигравка спрямо този животински вид, чиито когнитивни възможности не бяха чак толкова далеч от тези на човешките същества?
Изведнъж без видима причина Анушка започна да се носи с огромна скорост, нанасяйки страховити удари с глава по металната преграда на басейна.
— Не прави това! — извика й Илена и побърза да грабне един дълъг прът, с който се помъчи да отклони животното.
Вече бе виждала косатки със самоубийствени наклонности и й бе ясно, че Анушка се стреми да си нанесе тежки рани. Разтревожена, тя й хвърли няколко риби, за да осуети зловещите й намерения.
— Полека! Полека, хубавице!
Постепенно движенията на животното загубиха своята мощ и изглеждаше, като че ли Анушка е възвърнала своето спокойствие.
— Много добре, Ануш! — похвали я Илена, видимо успокоена и тя.
… додето не забеляза дългата ивица кръв, обагряща повърхността на водата.
— О, не!
Нанасяйки си тези тежки удари, косатката силно се бе наранила.
Младата ветеринарна лекарка се наведе над водата. На пръв поглед раната бе някъде около челюстта на животното.
Илена би трябвало да спази златното правило на укротителите: никога да не извършва никакви действия спрямо косатка, когато последната е агресивна, и да я придружава във водата само когато е абсолютно сигурно, че тя е настроена дружелюбно и ще съдейства на човека.
Би трябвало да задейства алармения сигнал.
Би трябвало да предупреди своите колеги.
Би трябвало…
Но намирайки се все още под впечатлението от спречкването с Елиът, Илена бе свалила гарда.
И тя се хвърли в басейна, където Анушка бе възобновила френетичното си рондо.
Когато усети приближаването на Илена, косатката се нахвърли върху нея, отваряйки огромната си паст, сякаш за да я захапе и да я отвлече към дъното.
Илена се измъкна, но косатката бе по-силна. Всеки път, когато младата жена се опитваше да излезе на повърхността, животното й преграждаше пътя и я задържаше под водата, без да й дава никаква възможност да си поеме дъх.
Илена бе забележителна плувкиня, способна да остане много минути в апнея.
Но човек не може да се бори дълго време срещу животно, дълго шест метра и тежащо четири тона…
И все пак в един миг, когато тя вече почти се бе отчаяла, Илена успя да излезе на повърхността и да възобнови дишането си. В отчаян порив тя заплува към ръба на басейна. И почти го бе достигнала, когато…
Тя се обърна назад.
За миг, по-кратък и от секунда, успя да забележи огромния опашен плавник на косатката да се стоварва отгоре й с феноменална скорост.