Илена: Но гласът ти звучи доста странно, сигурен ли си, че всичко е наред?
Елиът: Сега всичко е наред.
След като постави слушалката на мястото й, Елиът се почувства неспособен да се върне в стаята и да издържи погледа на Емили — младата жена с тежките изгаряния, която продължаваше да агонизира. Само помоли една от дежурните сестри да минава редовно и да я наглежда. После облече палтото си и излезе на паркинга.
Имаше ли и най-малкият смисъл в това, което се канеше да направи? Беше ли наистина променил своето бъдеще, както и това на Илена? Достатъчно ли е понякога да произнесеш едно изречение вместо друго, за да преобърнеш из основи своята съдба?
Всички тези въпроси се блъскаха със страшна сила в главата му, докато вървеше към колата. Запали машинално цигара и сложи ръце в джобовете, за да се постопли. В него почувства вестникарската статия, пъхната в джоба на връхната му дреха. Тогава го осени някакво вдъхновение. Ако бе променил бъдещето, ако Илена нямаше да бъде сполетяна от смъртоносния инцидент, то никакъв журналист не би трябвало да е написал тази дописка. Следователно дописката не би трябвало да съществува!
Изпълнен с любопитство, той извади от джоба си пожълтелия лист, разгъна го, обърна го и от едната, и от другата страна. Колкото и невероятно да изглеждаше, съдържанието на вестника не бе същото. Като под въздействието на някаква магия снимката на Илена бе изчезнала и вместо дописката, отразяваща смъртта на младата ветеринарна лекарка, на същото място се открояваше съобщението за друго произшествие.
Анушка, най-възрастната косатка от аквапарка „Океански свят“ в Орландо, е починала тази нощ вследствие на рана в областта на челюстта след сблъсък с металните прегради на басейна.
Рана, която — по всичко изглежда — тя си е нанесла съвсем целенасочено.
Запитан, директорът на делфинариума допуска, че косатката вероятно е постъпила така поради отчаяние. Наскоро паркът й отнел осемгодишната дъщеря, за да я продаде на друг зоопарк.
„Океански свят“ ще отвори врати днес в обичайния час. Никой член на персонала не е бил ранен.
15
Шестата среща
Той бе моят север, моят юг, моят изток и запад…
Сан Франциско, 1976 год.
Елиът е на 30 години
Коледа е.
В това утро на 25 декември калифорнийската мекота бе отстъпила място на намусеното време и студа. Сан Франциско притежава известна прилика с Ню Йорк и човек почти можеше да повярва, че скоро ще започне да вали сняг.
Къщата е изпълнена с тишина, потопена в бледата светлина на изгрева. Сгушена до рамото на Елиът, Илена спи спокоен сън. Младият лекар, точно обратното, е с изопнатата и мъртвешки бледа физиономия на човек, който не е мигнал цяла нощ.
Елиът обръща глава към Илена, целува я нежно, внимавайки да не я събуди, и няколко минути я съзерцава неподвижен, знаейки, че тези мигове са последните, които двамата прекарват заедно. За сетен път вдъхва аромата на косите й, докосва с устни кадифената нежност на кожата й, заслушва се в музиката, отронваща се от ударите на нейното сърце.
После забелязва, че мълчаливи сълзи капят върху чаршафа. Тогава нахлузва пуловера, навлича дънките и излиза от стаята, без да вдига никакъв шум.
Така и не успява да повярва, че ще трябва да я напусне! Знае, че е сключил договор със своя двойник, но сега, когато Илена е спасена, кой можеше да му попречи да остане с нея? Какви ответни наказателни мерки би могла да предприеме онази възрастна откачалка, за да го принуди да съблюдава своята част от договора?
Смазан от тъга, той скита от стая в стая, надявайки се, без много да вярва в това, че всеки миг ще срещне своя дубликат, за да му изкрещи в лицето своя гняв и своето възмущение. Ала другият не се показва отникъде. Онзи Елиът, шестдесетгодишният, бе изпълнил своята част от договора и сега бе дошъл неговият ред да сдържи обещанието си.
Елиът влиза в кухнята и се тръшва върху един стол. Близо до входа са струпани готовите багажи за пътешествието до Хаваите, което нито той, нито Илена ще осъществят през живота си. Защото знае много добре, че няма друг избор, освен да я напусне. Усеща дълбоко в себе си присъствието на някаква сила, дочува някакъв глас, който го тласка да действа в тази посока. Той, Елиът, вече не е нищо друго, освен марионетка, чиито конци са дърпани от незнайна сила зад кулисите.