Тридесет години, ден за ден…
— Много време след това опитах всичко, за да се сдобрим, Елиът, но ти се беше заинатил да построиш непреодолима стена между нас. И после, след това, което се случи с Илена, отношенията ни нямаше как да останат същите.
— Какво се случи на Илена?
Болка и тъга се изписаха върху лицето на Мат, който произнесе с нетърпящ възражение глас:
— Върви си, Елиът!
След което хлопна вратата.
Елиът трябваше да положи много усилия, за да се съвземе. Смаян, той се потътри към колата си. Очевидно неговият двойник от 1976 год, се бе скарал с Мат и днес той, възрастният Елиът, бе принуден да бере горчивите плодове на неговото поведение.
Но как тогава да си обясни, че е запазил тонове от спомени с Мат? Нима всичко онова, което бяха преживели заедно от 1976 год, до днес, съществува единствено в собствената му глава?
Елиът се подпря на колата си и се хвана с две ръце за главата.
Ами ако съществуваха множество линии на времето?
Бе чувал, че в научните среди има доста привърженици на хипотезата за „многобройните вселени“. Според някои физици всяко нещо, което може да се случи, ще се случи в определена вселена. Ако подхвърля монета във въздуха, има вселена, в която тя ще падне върху своето ези, и друга, в която ще падне върху своето тура. Играя на тото: съществува вселена, в която печеля, и милиони други, в които губя! Следователно вселената, която познаваме, е само една от безкрайното множество други вселени. Съществува и вселена, където 11 септември никога не се е случвал, такава, в която Джордж Буш не е президент на Съединените щати, както и такава, в която Берлинската стена все още стои непокътната.
Една вселена, в която той се е скарал с Мат преди тридесет години, и една друга, в която те продължават да са приятели…
Проблемът бе, че неговата совалка между миналото и бъдещето го бе накарала да се приземи върху линия на времето, където събитията не отговаряха на спомените, които той бе трупал в течение на десетилетия.
За нещастие, поне засега той нямаше друг избор, освен да се примири с така създалото се положение.
Елиът седна в Костенурката и пое към болницата.
Един важен въпрос все по-силно тормозеше съзнанието му: трябваше на всяка цена да разбере какво бе станало с Илена.
18
Това, което наричаме „основание да живеем“, е също толкова и „основание да умрем“.
Сан Франциско, 25 декември 1976 год.
Илена е на 30 години
16 ч. 48 мин.
Високо в небето, в сърцето на мъглата и вятъра, една птица със сребриста перушина пронизва облаците, за да се спусне над Сан Франциско. Летейки като стрела, тя прелита над Алкатрас и Острова на съкровищата, преди да кацне върху една от двете кули на Голдън Гейт. Огромен и елегантен, прочутият мост се е прехвърлил през залива с почти двукилометровия си разкрач до Саусалито. Неговите огромни колони, здраво закотвени в Пасифика, не се боят нито от ледените течения, нито от дебелата мъгла, която се увива като бръшлян около конструкцията му от огненочервен метал.
Кацнала над вълните, птицата навежда глава, за да се взре в живота на хората, които се движат в безредната си суетня двеста метра по-долу.
На моста колите се разминават и се изпреварват в непрестанен балет, организиран около шест пътни платна, отворени за движението. Всичко е един непрестанен шум, клаксони и метал, който вибрира.
Изведнъж в алеята, предназначена за пешеходци, се появява жена, крехка и деликатна, подобна на въжеиграч, който ходи по тънко въже.
Готова да падне.
Илена не би могла да обясни за какво е дошла тук. Тя просто се бе почувствала неспособна да се качи на самолета, за да се върне във Флорида. Тогава бе поискала от шофьора на таксито да я върне обратно в града. После, тъй като трябваше да отиде все някъде, тя се бе оставила на нозете си да я отнесат, където пожелаят, и те я бяха довели тук.
Застанала е на ръба, надвиснала е над бездната, измъчвана от непоносимо страдание, за което допреди малко дори не е подозирала. Всички около нея я смятат за силна, уравновесена и разумна, но този образ е само за пред хората. Истината е, че тя е ранима, обезоръжена, в плен на простичкото изречение — аз вече не те обичам, Илена, — което за по-малко време, отколкото дори е нужно за произнасянето му, бе взривило небосвода и хоризонтите й, изсмукало бе всичките й сили, цялото й желание за живот.