Приближава се до защитната ограда, за да погледне океана. Гледката е опияняваща и предизвиква замайване. Вятърът духа с ледените си вихрушки, вълните се блъскат и изхвърлят във въздуха снопове пяна, която създава впечатлението, че морето започва да ври и кипи. Елиът бе целият й живот. Какво ще представлява тя без него?
Илена се чувства слаба, изгубена. Болката, която я е обзела, е прекалено силна, непоносима и непреодолима. Внезапно мисълта, че животът продължава, я изпълва с по-голям страх от мисълта за смъртта. Тогава разбира защо нейните стъпки са я довели дотук.
И се хвърля в бездната.
Падането от височината на Голдън Гейт продължава четири секунди.
Четири секунди сетно, безвъзвратно пътуване.
Четири секунди в истинската ничия земя между два свята.
Четири секунди, в които човек не е вече съвсем жив…
… и все още не е мъртъв.
Четири секунди в празното.
Жест на свобода или лудост?
На храброст или на слабост?
Четири секунди, след които тялото се удря във водата със скорост 120 км/ч.
Четири секунди, след които…
… човек умира.
Сан Франциско, 25 декември 1976 год.
Елиът е на 30 години
17 ч. 31 мин.
През зимата нощта пада бързо.
Следобедът вече е само спомен. Навсякъде в града светлините се запалват едни след други, докато лунният сърп се възползва от дупка в небето, за да надникне срамежливо през облаците.
С отворени прозорци Елиът пътува по „Ембаркадеро“, големия крайбрежен булевард, който разделя града от морето. След всичко, което бе преживял днес, той не се чувства способен да прекара нощта сам, затворен в стъклената си къща. Страх го е да не полудее, бои се от това, което би могъл да направи…
Затова пътува като вятъра, оставяйки се на блестящите в далечината светлини да го водят през деловия квартал, където Трансамериканската пирамида — новият небостъргач, оформен като стрела — искри с хилядите си огънчета. Обезсърчен, той мисли за Илена, която би трябвало да лети в своя самолет. Как ли ще реагира тя на това брутално скъсване? Опитва се да си втълпи, че за нея нещата не ще бъдат чак толкова трудни, че тя лесно ще си намери друг мъж, който ще съумее да я обича по-добре от него, но в същото време усеща колко непоносима за него е подобна мисъл.
Кара машинално по улиците, взема няколко завоя, за да се озове в края на краищата пред паркинга на болницата. Изгубил е любовта, изгубил е приятелството. Останала е единствено работата му. Разбира се, изобщо не би могло и да става дума да оперира днес, нито дори да преглежда пациенти, защото въздействието на алкохола и дрогата все още не е напълно отминало. Но той има нужда да се озове в привична и доброжелателна среда, а тази в болницата е единствената, която познава.
Паркира на обичайното си място и излиза в нощния мрак в мига, в който с оглушителен вой на сирената и заплашително пулсиращи светлини една линейка нахлува със свистене на гумите в паркинга и спира пред входа на отделението за бърза помощ. Воден от силата на навика, Елиът се затичва да помогне на своите колеги: Мартинес и Пайк от подразделение 21, с които неведнъж е работил. Забелязва пребледнелите лица на двамата санитари, впечатлени от състоянието и раните на своя пациент.
— Какво имаме, Мартинес?
Младият южноамериканец мисли, че Елиът е дежурен, и казва:
— Млада жена на тридесет години, в кома, с травми по цялото тяло. Хвърлила се от Голдън Гейт преди около половин час…
— Оживяла, така ли?
— Не задълго, ако питаш мене…
Младата жена вече е интубирана. Сложили са й системи за преливане, както и ортопедичен апарат на врата, който скрива част от лицето й.
Елиът помага на двамата мъже да свалят носилката.
После се навежда над ранената.
И я разпознава.
Сан Франциско, 2006 год.
Елиът е на 60 години
Все още зашеметен от безумния разговор с Мат, Елиът караше, без да внимава в пътя и без да знае къде точно отива.
Какво искаше неговият приятел да каже с думите: „След това, което се случи с Илена“? Дали имаше предвид тяхното скъсване, или намекваше за нещо по-сериозно? Елиът се опита да сложи ред в мислите си. По време на своето последно пътешествие в миналото, на 25 декември 1976 год., той и неговият млад двойник бяха успели да избегнат инцидента с косатката, който щеше да коства живота на младата жена. Следователно Илена бе жива.