Защо тогава този отчаян тон, който бе усетил в гласа на Мат? Спря рязко и паркира Костенурката край един пожарен кран пред „Вашингтон парк“. Почти тичайки по тротоарите на „Норт Бийч“, успя да намери интернет кафе, където си поръча капучино, за да получи правото да седне пред компютърния екран.
С няколко движения на мишката се озова в страницата на адресен указател и започна да се рови в него. За тази цел набра името „Илена Крус“ в карето за търсене по име.
Тогава следващото каре — за търсене по населено място — започна да мига. Елиът написа „Сан Франциско“, после подаде съответната команда.
Никакъв отговор.
Разшири търсенето в цяла Калифорния, после — в други щати.
Никакъв отговор.
Илена от 2006 год, не фигурираше в указателя. Или не живееше повече на Западното крайбрежие. Или бе сменила фамилията си…
Без да се обезсърчава, Елиът написа „Илена Крус“ в търсачката „Гугъл“. Един-единствен отговор… Попаднал бе на университетски сайт, посветен на ветеринарната медицина, свързана с морските млекопитаещи. В него се припомняше, че през седемдесетте години Илена е била един от първопроходците в практикуването на терапии, станали днес нещо обичайно. Статията описваше в подробности първата анестезия на един ламантин, осъществена от младата жена през 1973 год. Непосредствено до името й специален индекс препращаше към биографска справка в края на страницата. С трепереща ръка Елиът кликна върху връзката и с ужас откри годините на раждането и смъртта й: 1947–1976!
Без повече обяснения.
С поглед, втренчен в екрана, той се опита да разбере какво се е случило.
Ако Илена все още бе жива на 25 декември 1976 год, и въпреки това интернет страницата сочеше, че е починала през същата година, би трябвало смъртта й да е настъпила през някой от шестте последни дни на тази фатална 1976 година. Но кога? Как? Защо?
Елиът излезе от кафенето и тичешком стигна до колата си.
Трябва да се прегледат вестниците от това време!
Ето какво трябваше най-напред на направи. Потегли, без дори да даде мигач, и насмалко да бъде отнесен от един „Лексус“, който се движеше в насрещната посока. Последва непозволен обратен завой и старата Костенурка се понесе към Сити Хол; където се намираше седалището на Сан Франциско Кроникъл.
Там в продължение на двадесет минути той правеше неуспешни опити да паркира, но както и можеше да се очаква, броят на свободните места в този час на деня бе по-нисък от нула. Изнервен и нетърпелив, Елиът спря, образувайки паралелна колона с ясното съзнание, че когато се върне, колата няма да бъде тук. После се втурна задъхан в стъклената сграда, която приютяваше редакцията на известния вестник, и обясни, че би искал да направи справки в архивите за 1976 год. Младата жена от рецепцията му подаде формуляр за попълване с обяснението, че молбата му ще бъде изпълнена след няколко дни.
— Няколко дни! — извика гневно Елиът.
Тя му отвърна с дежурните фрази: „почивни дни“, „намален състав“, „микрофилми“, „година, която все още не е влязла в електронните регистри“…
В ръката му се появи банкнота от сто долара; насреща му се появи обидена физиономия; към банкнотата бяха добавени още две; последва приятното известие: „Ще видя какво мога да направя за Вас“.
Четвърт час по-късно той седеше пред апарат за четене на микрофилми, на чийто екран преминаваха страниците от последните броеве за 1976 год, на Сан Франциско Кроникъл. Тъй като не намираше нищо в едрите заглавия, Елиът разгледа страниците с малки съобщения и в изданието от 26 декември попадна на малко каре, което прочете много пъти, преди да вникне в цялата му трагичност.
Вчера следобед млада жена се е хвърлила от височината на предпазна преграда №69 на моста Голдън Гейт. Става дума за Илена Крус, ветеринарен лекар от Флорида. Според някои свидетели тя паднала във водата с краката напред.
Извадена от катер на морската полиция, но с многобройни счупвания и вътрешни травми, тя бе откарана в болница „Ленъкс“, където състоянието й се преценява от лекарите като „много тежко“.