— Е, да даде Господ да се възстанови бързо.
По телевизията показваха от въздуха автобусите, които бавно се отдалечаваха от хотела, и краткото им пътуване до задната страна на базиликата. Един по един кардиналите слязоха и потънаха в една врата, охранявана от швейцарски гвардейци в пълния блясък на древните си униформи.
— Колоритен спектакъл — каза Крек. — Изпълнен с традиции. Това поне уважавам.
С всяка секунда тревогата на Елизабета се усилваше. От отчаяние ѝ се искаше да направи нещо, каквото и да е, и тя реши да го заговори.
— А какво не уважавате? — попита го с треперещ глас.
Той като че ли се зарадва, че я е съживил.
— Ами, вярата в бог, разбира се, е фундаментална слабост. Патерица древна като човешкия род. Вярвам, че колкото повече разчиташ на бог да управлява живота ти, толкова по-малко го управляваш сам. Освен това католическата църква винаги е била най-самодоволната, най-отблъскващата, най-лицемерната от всички религии. Милиард души следват раболепно някакъв дъртак, издокаран с роба и шапчица! Борим се срещу това от древността.
— Казвате, че вярвате, че хората трябва да се уповават сами на себе си, а не на бог. В какво друго вярвате? — попита Елизабета.
— Аз ли? Много вярвам в себе си. Вярвам и в небесата. Звездите и планетите очевидно оказват влияние върху човешките дела. Това е реалността, но признавам, че нямам представа как действа. Така че, предполагам, това е моето отстъпление от рационалността в полза на някаква система от вярвания.
— Вярвате в астрологията? — каза тя изумено.
— Нашият вид уважава астрологията от много векове — пренебрежително каза Крек.
— Открих астрологически символи в „Свети Каликст“.
— Да, зная. Ако имаше начин бързо да се демонтира стената непокътната, щях да съм много щастлив да притежавам фреската в дома си. Хората ми докладваха, че са се опитали, но се е натрошила. Не бяха добри в консервацията, а и имаха по-важна задача.
— Скелетите.
— Да. Отново груба работа, но бързината беше решаваща.
— Какво ще правите с тях?
— Смятам да им отдам уважението, което заслужават. Костите са разбъркани. Искам да бъдат сглобени както трябва, всеки мъж, всяка жена и всяко дете. Някъде в тази бъркотия е нашият най-велик астролог Балбил и бих искал останките му да бъдат идентифицирани и да получат почетното място в семейната ми гробница. Той е бил личният астролог на император Нерон, представяш ли си! Нерон е бил един от нас, да знаеш. Традицията твърди, че тази погребална камера е принадлежала на Балбил и че той и последователите му са загинали при големия пожар в Рим. Не може да се докаже със сигурност, но казват, че апостол Петър имал пръст в гибелта им.
— Имаше следи от пожар.
— Ето. Наука! Затова ми трябваш ти.
— За какво?
— Ти ще подредиш костите за мен. Ти си археолог и жена, която уважава миналото и неприкосновеността на мъртвите. Смятам, че ще свършиш прекрасна работа.
Елизабета поклати глава.
— Мислите, че ще го направя доброволно?
Крек сви рамене.
— Не съм се замислял над това. Просто реших, че ще го направиш. — И преди тя да изрази възмущението си, добави: — Какво откри за зодиакалните знаци в „Свети Каликст“?
— Не съм ги разбрала напълно.
— Забелязала си особения ред на планетите, нали?
Тя кимна.
— Такава е била подредбата на планетите в мига на раждането на Балбил през 4 година от нашата ера. Провери картите, ако не ми вярваш. Мисля, че така е отдал почит към собственото си величие. Тази подредба се е превърнала в символ за нас — на неговата сила, на Нашата сила.
— Марлоу я е използвал във „Фауст“.
— Да! Браво! Забелязала си илюстрацията. Казах ти, че ти си човекът за тази работа. През вековете сме имали много могъщи астролози. Бруно Отингер беше личният ми астролог. Мисля, че поназнайваш това-онова за Бруно.
— Книгата, която сте му подарили, е у мен.
— Искам си я — ледено каза Крек. — Може да ми я дадеш като подарък. — Погледна телевизора и усили звука. — Е, ето ги, всички влязоха в Капела Паолина. Трябва да гледаме.
Хакел стоеше неподвижно в Капела Паолина. Намираше се пред Порта Паолина, която водеше в Сала Регия — украсена с фрески зала, която свързваше двореца със Сикстинската капела. Кардинал-електорите стояха в редици с лице към кардинал Диас, който щеше да говори. Имаше двама оператори, които бяха получили позволение да предават на живо кратката церемония — това беше последният път, когато публиката щеше да види кардиналите преди началото на конклава.
Хакел чуваше дърдорене в слушалката си. Дреболии: някакъв турист бил отведен от площада за пиене на обществено място. Наоколо се навъртали джебчии. Той контролираше дишането си, бавно и равномерно. Скоро щеше да се свърши. Може би при разследването неговата роля щеше да се разкрие, може би не. Човек никога не може да подцени некомпетентността. Въпреки всичко той щеше да знае какво е направил. И по-важно — К също щеше да знае. Ако видеше, че властите са тръгнали след него, той щеше да изчезне в мрежата на лемурите. Щеше да има начини. И възможности. Мислеше си за Южна Америка. Там имаше хубави жени.