Майсторът на папските литургии кардинал Франкони приближи микрофона до устата на Диас. Той изнесе кратко слово на латински, напомняйки на електорите отговорностите им пред църквата за тържественото начинание, в което щяха да се впуснат, и ги поведе в кратка молитва за сила и мъдрост, за да изберат новия папа.
Хакел лично отвори Порта Паулина, за да пропусне процесията.
29.
Дзадзо гледаше как кардиналите в колона по двама бавно минават през Сала Регия между почетен шпалир швейцарски гвардейци. Преглътна с мъка. Да гледа това представление по телевизията му се струваше нереално. Той трябваше да е там. Зърна Лоренцо на заден план и се запита как ли се справя.
Бащата на Дзадзо разтревожено шареше из апартамента, не можеше да отиде в университета, не можеше да се заеме с бележника си за Голдбах. Час по час се взираше през прозореца и към телефона, сякаш с волята си можеше да накара дъщерите си да се материализират. Дзадзо се опита да го насили да хапне, но той не искаше.
И двамата подскочиха, когато мобилният телефон на Дзадзо иззвъня. Той вдигна незабавно и бързо поклати глава, за да покаже, че не са Микаела и Елизабета.
Послуша известно време и каза:
— Омар, ти си върхът. Кълна ти се, че няма да си навлечеш неприятности заради това. — После затвори и седна пред компютъра на баща си.
— Кой беше? — попита баща му.
— Едно приятелче от ватиканския компютърен отдел. Ще ми прати файл с телефонни записи.
— Чии?
— Сутринта открих, че през две хиляди и пета година Бруно Отингер се е обаждал в жилище на Ватикана. Матиас Хакел, човекът, който в момента е втори по ранг в швейцарската гвардия, е живял там по това време. Помолих за телефонните записи на Хакел.
— Това какво общо има с Микаела и Елизабета? — попита Карло.
— Не зная. Може би няма. Но е любопитно, нали? Защо човек като Отингер ще говори с швейцарски гвардеец? Освен това предпочитам да следвам инстинкта си, отколкото да вися като прани гащи. Не вярвам, че полицията прави нещо полезно.
Баща му се съгласи и се надвеси над рамото му, докато Дзадзо отваряше имейла на Омар и отпечатваше приложения файл.
Принтерът още вадеше петдесетте страници. Дзадзо грабна една и изохка.
— Този доста е говорил.
— Какво търсим? — попита Карло.
— Не знам. Модели. Често набирани номера. — Извади списъка с обажданията на Отингер и го разгъна. — Може би обаждания на трети страни, общи и за двата списъка.
При вида на гъстите редове телефонни номера Карло живна. Издърпа листата от ръката на сина си и каза:
— Върви да ми направиш препечена филийка и остави числата на мен.
Тържествената процесия кардинали в алено и бяло явно очароваше Крек.
Те пееха химна Veni Creator Spiritus
Veni Creator Spiritus
Mentes tuorum visita,
Imple supena gratia,
Quae to creasti pectora.
Ела, творецо, свети дух,
и настани се в нашите души.
Изпълни с върховна благодат
сърцата, които си създал.
— Моля ви, кажете ми защо го правите! — отчаяно се замоли Елизабета.
Той извъртя очи към небето, все едно търсеше помощ, после изключи звука на телевизора, за да не му се налага да го надвиква.
— Преди деветстотин години един от нас, велик астролог и ясновидец, изрекъл пророчество.
— Малахия — каза тя.
— Да! Малахия. Умна е моята монахиня. За нас това пророчество е като маяк и като един от гордите водачи на моите хора моя лична отговорност беше да използвам ресурсите си, за да се погрижа то да бъде изпълнено.
— Да разрушите църквата — тъжно каза тя.
— Да, разбира се. Това винаги е било най-голямото ни желание.
— Малахия казва, че светът ще свърши. И това ли искате?
— Виж — каза Крек, — аз харесвам живота си. Както виждаш, съм се устроил добре. Но това е нещо, очаквано много дълго време. Казвам да се разруши църквата. Толкова мога да помогна да се направи. А дали и светът ще свърши заради моите действия, е, просто ще почакаме и ще видим.